Българската художничка Мая Дочева ще отбележи 70-годишния си юбилей с изложба, включваща най-значимите картини в личната й колекция, рисувани от 1975-а година до днес. Експозицията ще се открие на 9 юни от 18.00 часа и ще включва творби от всички периоди в творчеството й. В последните 46 години Мая Дочева е осъществила множество изложби както в България, така и в Полша, Чехословакия (преди 1989), Италия, Австрия, Япония, Кувейт, Германия, Испания, Сащ, Англия , Израел, но представените картини в момента са част от частни колекции и галерии в България и чужбина. Затова по повод 70-годишния си юбилей тя решава да покаже любимите творби, които е запазила за себе си. Заедно с тях публиката ще си припомни и фрагменти и топли думи от предишни откривания на изложби от академик Светлин Русев, изкуствоведите Ирина Аврамова, Юлиан Митев и Владо Торманов и писателката и режисьор Елена Димитрова, която заснема 2 документални филма за Мая Дочева. Малко хора знаят, че през годините художничката пише и поезия и за първи път няколко нейни стихотворения  ще допълват произведенията на изкуството на стените на Шипка 6. Ярките пейзажи на Мая Дочева се открояват с нежен импресионизъм и припомнят на градския човек красотата на природата и  вълшебния чар на сезоните. Самата тя признава: “Философията ми като художник е, че платното не трябва да бъде само цветно и лъчезарно, а да утвърждава… Когато говоря за земята, то тя за мен е като майката. А майката е понятие, пряко свързано с люлката. Земята действително е люлка на човечеството, защото ние тук се раждаме, узряваме, (или не) и се движим напред (или назад). Дано да не я унищожим, защото така унищожаваме своето бъдеще и на децата си”. Мая Дочева завършва Художествената Академия в София през 1974г. и веднага започва да участва активно в културния живот на страната. Представя своето изкуство в множество международни, общи и самостоятелни изложби. Паралелно, 15 години е преподавател по рисуване, както и заместник-директор на художественото  училище в Троян. След 2009г., поради обективни причини излага картини само в частни галерии в страната, но продължава да твори въпреки тежките икономически и социални кризи. От 2019г. живее между Англия и България, като в последната година твори единствено на Острова, където решава да се установи, влюбена в природата, спокойствието и сигурността.