Класическата икономическа теория за парите и благосъстоянието гласи горе-долу следното: Парите купуват щастие, несъмнено, но само до определено равнище. Щом основните нужди да бъдат задоволени, допълнителните пари носят намаляваща (или никаква) възвръщаемост.

Може би по-богатите хора използват парите си, за да се преселват в по-богати райони, където вече не се чувстват богати. Може би относителният доход - колко печелите в сравнение с вашите приятели - има много по-голямо значение от абсолютния доход - колко пари изобщо печелите.

Икономистите наричат това "парадокса на Истърлин". Обикновените американци - "придържане към Принципа на Джоунс".

А една нова книга, в която се изследва въпросът, определя тази теза като пълна глупост. Или, на езика на икономистите, "основана на емпирични твърдения, които просто са неверни".

Хората с повече пари казват, че благосъстоянието им е по-голямо, и така нагоре до групата на 10-те % с най-високи доходи. Представям ви шестте най-интересни заключения от "Новите факти за доходите и субективното благосъстояние" - дискусионна книга с автори Даниъл У. Сакс, Бетси Стивънсън и Джъстин Улфърс.

1. Богатите страни са по-щастливи. Изследователите проучили отговорите в 122 държави в проучване на института Gallup за благосъстоянието спрямо реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението (приравнен в покупателна способност) и установили силна връзка. Изводът: Благосъстоянието се повишава с увеличаването на доходите на всички равнища, в цял свят.

2. Всеки следващ долар обаче няма да купи същото количество щастие. Съотношението тук не е линейно, а логаритмично. Това означава, че удвояването на доходите от 1000 на 2000 долара повишава благосъстоянието с толкова, колкото и удвояването на доходите от 10 000 на 20 000 долара. Не че това заключение е толкова валидно, колкото и, да речем, законът на гравитацията, но то навежда на мисълта, че ако повишите доходите си от 30 000 на 60 000 долара, още 30 000 долара отгоре няма да свършат същата работа: ще трябва отново да удвоите своите доходи до 120 000 долара.

3. По-богатите страни са по-щастливи, като стават още по-богати. Това изглежда е така. Но какъв е отговорът на един друг въпрос: Дали щастието в страните се увеличава с повишаването на доходите? Отговорът и тук е да. Изследването установило линейно съотношение между благосъстоянието и доходите на домакинствата.

4. Няма "таван на щастието" (или той е много по-висок, отколкото смятахме). Изследването установява три важни факта. Първо, повечето пари водят до по-голямо щастие. Второ, независимо от езика, културата, религията и етническия произход, същото количество допълнителни пари изглежда купува същото количество допълнително щастие. Трето, няма "таван на Истърлин" - няма точка на пресищане, няма ясна точка, в която парите изведнъж губят способността си да повишават благосъстоянието.

Източник: mediapool.bg