Слави Трифонов може да е наричан всякак, но кой ще отрече, че вярва в това, което говори и като източен човек го прави: превръща пораженията в победи. Това далеч не всеки го може. Слави се провали на Евровизия - излишен е спорът нагласено ли беше или не, важен е резултатът. Но успя 10 години по-късно да се докаже именно на Евровизия и то в по-прилягащата му роля - на продуцент. Друг от тази професия в България май не остана. Негова е заслугата, че откри Крисия. Негова е заслугата, че не я остави да си почива, а я принуди да работи всяка седмица в шоуто му. Негова е заслугата, че се помири с многократно обидилата го БНТ в името на участието на Крисия на Евровизия. негова е заслугата, че даде на Крисия песен на своя Евгени Димитров - Маестрото. Негова е заслугата, че измисли прекрасната компания на Крисия в лицето на Хасан и Ибрахим - и защото са големи сладури, и защото са талантливи, и защото тримата са символ на обединението, което можем да имаме като нация извън болните си мозъци. Негова е заслугата, че им осигури всичко необходимо за достойно представяне в Малта. И, също като в случая с Лудогорец на Крили Домусчиев, понеже ето така се прави, резултатът сам дойде. Слава на Слави! И срам за онези, които пожелаха да посветят с отразената светлина от онова, което Слави и Крисия направиха с екипа на шоуто. Повече по темата от коментара на Нери Терзиева, под който се подписвам: " Политиците вървят след победителите... Днес Президентът поканил на "Дондуков" 2 децата-звезди Крисия, Хасан и Ибрахим. Утре Цецка Цачева ги чакала в Парламента. Трети ден не могат да се приберат хлапетата при семействата си. Не че нещо... Просто тъп ПР."