НАЙ-НОВИ
Онлифенс модел иска да прави секс с...
Жена разкри, че иска да роди бебе на Илон Мъск като част...
За щъркелите, които ни спасяват
27.03.2018 14:57 | Видян 1946 пъти
Щъркелите са птиците, за които научаваме още в ранното ни детство. Те са символ на идващата пролет, на раждащия се нов живот. Първите вестители, че светът продължава да тече по извечните си закони. Ето защо с настъпването на пролетта издателство Ентусиаст изненадва най-малките читатели с вълнуваща история за едни от най-изящните същества на планетата.
Щъркелиада от Николай Стоянов е поетичен разказ за живота и приключенията на божествените птици, които донасят на крилете си слънцето и надеждата. Представата за магичността на летящите създания се дообогатява от десетките илюстрации на Светла Георгиева, които изпъстрят страниците на книжката.
Въпреки че Щъркелиада е дебютното детско произведение на автора, познат на публиката с над 15 заглавия, десетки радиопиеси, сценарии и преводи, творбата получи признание още през изминалата година. Тогава проектът за изданието спечели конкурса на Министерството на културата по програмата Помощ за книгата в направление Литература за деца и юноши.
Още в самото начало читателите се запознават с Жан и неговото семейство, което доверчиво изгражда гнездата си на покривите на домовете в малко планинско село. Други негови приятели пък се установяват на училищния покрив, за да научат нещичко от уроците.
Но едва ли някой от тях би открил своя път през въздушния простор без наставленията на Родриго – ръководителя на щъркелите. Неговите изчисления и познания за звездите и луната помагат на ятото да отлети към топлите страни. А когато зимата дойде неочаквано, подслон се намира при добрите съседи – хората.
Авторът споделя, че започва да пише историята по молба на своите внуци, към които е отправено и посвещението в началото на книжката. „Обещах лесно, но задачата се оказа трудна“, казва Стоянов. „Трябваше да намеря сюжет, героите на който да са по-различни от мечоците, ежковците, феите, червените шапчици, крадливите свраки, хитрите лисани, кум-вълчановците, бабките-жабки – всичките, така добре пресъздадени от по-стари или по-млади талантливи автори.
Докато през есента, на връщане от най-южната точка на морския ни бряг, дочух нежен шум от плясък на криле и когато вдигнах глава, видях бяла щъркелова армада, която бе полетяла вече към по-топлите страни. Подредени в изряден строй птиците изпълваха сякаш цялото небе; към тях от различни посоки се присъединяваха с красиви спирали и ятата от крайбрежието.
Гледката беше божествена. Но отлитането на птиците ми напомни, че две от моите внучета, трябваше ден-два по-късно да се върнат и те като щъркелчетата към далечната държава, в която живееха... И ето така – между красотата и тъгата – се роди идеята за Щъркелиада.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !