На 73 години си отиде Христина Ангелакова. Голямата оперна певица е починала при усложнения, вследствие на ортопедична операция.

Христина Ангелкова е един от ярките гласове в историята на българската опера. Повече от четвърт век тя е сред най-знаменитите имена на Софийската националната опера. Певица с обемен, богат на тембри и отлично поставен глас, темпераментна и задълбочена в ролите си, Ангелакова присъства на сцената не само с традиционния за мецосопрано репертоар, но участва и в реализацията на опери на съвременни български композитори. Сред паметните ѝ образи са Изабела („Италианката в Алжир“), Марфа („Хованщина“), Сантуца („Селска чест“), Азучена („Трубадур“), Адалджиза („Норма“), Амнерис („Аида“), Дуеня от едноименната опера на Прокофиев.

Родена е през 1944 г. в Исперих, но отраства в Шумен в семейство, което обича музиката. В гимназията учи цигулка, когато решава да се посвети на пеенето. Приета е в Музикалната академия, във вокалния клас на проф. Сима Иванова.

През 60-те години Христина Ангелакова заминава за Италия, където специализира бароков вокален стил в курсовете „Ваканци музикале“ във Венеция. Учи в академията „Санта Чечилия” в Рим и в Центъра за усъвършенстване на млади певци към Миланската скала при прочутата певица и педагог Джина Чиня.

Кариерата ѝ започва щастливо: българката подписва тригодишен договор с „Ла Скала“. Там прави творческия си дебют с ролята на Улрика от „Бал с маски”, дирижирана от Клаудио Абадо. Следват партии в редица постановки на „Скалата“ – Йокаста от „Едип цар” на Стравински, Адалджиза от „Норма” на Белини, Леонора от „Фаворитката” и Елизабет от „Мария Стюарт” на Доницети… Участва и в представления на „Пикола Скала“ („Амал и нощните гости“ от Меноти и „Ноевият ковчег“ на Бритън). Концертира с прочутия оркестър „Виртуози ди Рома”.

Италианският период в творческото ѝ развитие има огромно значение – не само заради факта, че в тази страна Ангелакова се формира като белкантова певица, но и заради възможността да подготвя партии и да навлиза в големия мецосопранов репертоар с диригенти като Абадо, Бруно Мадерна и Гавацени; по-късно пее и под палката на знаменитости като Джелмети, Патане, Савалиш, Лопес Кобос и режисьори като Зануси.

Името ѝ става известно на голямата оперна сцена. Четири сезона тя е предпочитаната Амнерис на сцената на „Дойче опер“ в Западен (тогава) Берлин, чест гост е в италиански оперни театри – Болоня, Палермо, Равена, а в Римската опера е поканена да пее за премиерата на „Иродиада“ от Масне (в екип с Монсерат Кабайе, Хосе Карерас и Хуан Понс). Пее в Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Руан, Тулон, Ница, Билбао, Овиедо (с Павароти в „Бал с маски“), Атина… Със Софийската опера гастролира в Москва, Париж, Палермо, Виена…

От 2001-а до 2004 г. Христина Ангелакова е първата жена директор на Националната опера и балет. От 2012-а тя е артистичен директор на музикалния фестивал „Моцартови празници“ в Правец.