Кои са сериозните теми, които няма как да подминете в сутрешния блок, и каква е целта на предаването, към каква аудитория се целите?
Гергана: В „България сутрин“ няма как да отсъства информация, която е важна за хората в началото на деня им – какво ще бъде времето, ще има ли трафик, спокойно ли е преминала нощта. В нашия сутрешен блок обаче се стараем да бъдем полезни и по теми, които засягат живота на зрителите дългосрочно. Освен това вярваме, че доброто настроение гарантира успешен ден, като в края винаги залагаме на музика и изкуство.

Златимир: Харесвам едно определение, което казва: добра телевизия се прави за управляваните, а не за управляващите. Хората и техните проблеми винаги са приоритет. Аудиторията на нашата телевизия са активните, добре образовани хора, които пътуват по света, гледат и чужди медии и знаят колко важно е да дадат своето време за нещо, което ще ги информира, но и едновременно с това образова.

Според Вас сериозна ли е конкуренцията в сутрешния ефир в България и съобразявате ли се с нея?
Гергана: Колегите, които работят в останалите сутрешни блокове, са отлични професионалисти и създават изключително конкурентна среда. Това обаче помага на всички нас, защото ни кара да бъдем още по-добри в това, което правим за нашите зрители.

Златимир: Конкуренция има, тя движи цялата сфера напред. Който успее да се измъкне извън рамката на „задължителните“ теми и гости, би спечелил. Пренасищането с малък брой хора, даващи експертни съвети по дузина теми, не е добър атестат за никого. Стараем се да задаваме посоката, където и когато можем.  След това идва сладкото чувство.

Кои са най-приятните Ви събеседници - политиците или обикновените хора с техните лични истории?
Гергана: Политиците също са обикновени хора и имат своите лични истории. От друга страна българинът е известен с това, че винаги има мнение по политическите процеси. За мен хората са интересни независимо от социалната им роля.

Златимир: И политиците са обикновени хора и ги възприемам като такива. Погрешно е да игнорирам едните или да слагам етикети на другите. Разговорът е приятен, когато ти дава нова, полезна и важна информация. Разочарования или пък приятни изненади има и при двете групи. В повечето случаи разговорите с политици са по-предизвикателни, защото усещаш, че събеседникът иска да кара по устав. Това ни провокира допълнително с още въпроси и опит за „приземяване“ на разговора.

***
Гергана, кое е най-важното, което запомнихте от стажа си в CNN?
Запомних, че е важно да не се отказваш още преди да си започнал, само защото задачата ти се струва непосилна. Въпреки ниските шансове, трябва да опиташ. Изходите са два - или просто няма да успееш, или ще имаш топ история. И в двата случая обаче не губиш - в първия трупаш опит, във втория - удовлетворение, че усилията ти са увенчани с успех.

С какво Ви привлече политическата журналистика?
Не мога да кажа, че съм увлечена конкретно от нея. Интересни са ми процесите, точно толкова, колкото и темите в останалите сфери на обществото.

Как обичате да релаксирате и как изключвате от напрегнатото ежедневие?
В тишина. Обичам изолираната среда, спокойствието. Ако успея да си ги осигуря, „зареждам батериите” само за половин ден.

***
Златимир, обичате екстремните спортове и пътуванията, имате ли вече план тази година да посетите някое екзотично кътче и да практикувате любимия си спорт?
Планът за екстремните преживявания това лято включва още един скок с бънджи, който ми е коледен подарък. След пещера Проходна, Клисура и Витиня дойде ред и на скок от Аспаруховия мост. Ще ми се да докосна водата, докато летя в тези няколко секунди. Пътувания ще има, но по-скоро ще са в съседни и по-топли страни, защото с бебе на няколко месеца ще е трудно да стигнем до по-далечни кътчета. Малка пауза и после - с тройни сили и куфари по света.

Ако не бяхте станали журналист, с какво друго бихте се занимавали?
Отдавна не си задавам този въпрос, защото това е НЕЩОТО, което искам да правя и ми носи удовлетвореност и адреналин. Само спортните ми увлечения в миналото и младежките години ме караха да мечтая за кариера, но рано направих оценка на собствените си способности.

Каква е историята на Вашето име Златимир?
Историята си има романтичен момент и е свързана с  младата ми майка, която избира нетрадиционно име на второто си дете. Име, което по онова време не е фигурирало в списъците с разрешени имена, заради което съм прекарал няколко дни след раждането записан като Златозар. С връзки на баща ми и много ходатайстване се стига до мечтаното – Златимир. Коренът и традицията също са спазени и съм горд наследник на баба ми Златка. Да е жива и здрава!