Няма да забравя осигурената от майка ми покана за първото западно ревю в София след промяната – беше шоуто на Ескада през 1995 г., организирано от представителката на марката и първа вносителка на Бос Вики, и стартиращата агенция на Жени Калканджиева – Визаж. Гордо заведох шефката си в Стандарт Златка Иванова и помня, че бях зашеметен от шоуто, на което всички обсъждаха настъпващата на подиума в онези времена Ирен Онтева, определена като „момичето на Интерсервиз Узунови” от тогавашните светски клюкарки.

Когато времената се промениха, първият служител на хотела – пиарката Макрина Първанова, която беше близка приятелка на най-добрата приятелка на майка ми Вена Даневска, започна да ме кани – вече като млад журналист – почнах на 15 - на всички събития в хотела. Ню Отани бе сменена от Съмит Интернешънъл като бранд, а благодарение на Макрина попаднах и на едно от най-разточителните партита в цялата 30-годишна светска история на прехода – преминаването на хотела под бранда на ексклузивната верига Интерконтинентал. Няма да забравя малката торта Гараш с голямото I на Interconti отгоре, направяно по модела на подаръчните Сехер във Виена. Всеки гост взимаше своята на изпроводяк.

Това беше една от първите стъпки на купилия твърде изгодно хотела при една спорна приватизация Иван Зографски. Той взе хотела на хартия за 40 милиона долара, а реално за 16 милиона в зелено.

Тържеството беше надминато по размах от преминаването на Японския под бранда Кемпински след нещо като година. Всички зали и заведения на хотела работеха като коктейлни, буквално с планини от храна и бутилки алкохол на фона на тогавашната страшна беднотия – годината беше 1998 г. и икономиката ни тъкмо отлепяше от дъното при средна заплата от стотина долара.

Стотиците гости се пръснахме навред и сменяхме едно след друго местата, едва изчакали да приключи официалната част. В основния ресторант – тогава Витоша, сега Капитан Кук, се случихме на една маса с Иван Гарелов и Донка Стамболийска – неговата съпруга, и със семейство Барбукови, което тогава беше във вихъра на танца в бизнеса и медиите. После "шетах" нагоре – надолу, и накрая всички "оцелели" от небивалия пир се събрахме в лобито на последна чаша. Лееше се шампанско Дом Периньон, а шегаджията Зографски, чийто акъл работеше трескаво, независимо от напредналата възраст, се измайтапи с Гарелов, като каза да му пратят цялата сметка. Той пребледня и сигурно щеше да му стане нещо, ако в този момент стана страшен екшън...

В лобито нахлуха барети, които казаха никой да не мърда, а докато веселите ни усмивки помръкваха, градският прокурор – тогава Несторов, пръв се окопити, стана, легитимира се и отпрати желаещите да проверяват за нелегален алкохол...

Прекръстването от Интерконтинентал на Кемпински беше голямо парти и да се отбележим бившата медсестра Вирджиния Денчева, която в онези времена де факто движеше нещата в хотела.