Варна е древен и прекрасен пристанищен град със сенчести улици и боядисани в пастелни цветове сгради. Голяма част от крайбрежието е запазено в Морската градина. Тя представлява освежаващо зелено убежище на извисяващи се дървета и интересна флора, която през уикендите е пълна с баби, които бутат колички и млади момчета и момичета, които се държат за ръце.

Гърци, римляни, византийци, турци и българите са се борели за Варна, а част от тази история е запазена в историческия музей.

Тук са изложени златни бижута и декорации от гробници от последната половина на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Римляните построили големи вани във Варна, които били използвани до края на III в., когато градът загубил част от значението си като търговски и културен център.

Няколко мили северно от Дружба е Аладжа манастир, построен в края на 13 век. Монасите са издълбали своите килии в скалите, където виждаме и параклис, посветен на Дева Мария. От него можеш да наблюдаваш слънцето, което изгрява над морето.

Дори от тези скали Черно море не изглежда черно, така че няма никаква опасност човек да се обърка, че името на морето е свързано с цвета на водата.

Всеки, когото попитах за произхода на името на това море, имаше различно обяснение.

Древните гърци първо нарекли морето Pontus Axinos или Бурното море, но по-късно променят името на Pontus Euxinos – Приятелското море, защото смятали, че когато го нарекат с по-положително име, ще го омилостивят и то ще спре да е толкова бурно.

(…)

На около 60 мили южно от Варна е Слънчев бряг. Повече от 100 хотела, десетки ресторанти и магазини са пръснати по крайбрежието, което разполага с плажна ивица цели пет мили. Хората, които работят в курорта, живеят най-отдалечени от плажа в това, което някои от тях наричат ​​”гето”.

Дългият плаж е изпъстрен с чадъри, които са за постоянно ползване. Водата тук е по-синя, отколкото в Дружба, макар че никой не може да каже защо. Морето тук е доста по-плитко. Когато бях там, плажът изобщо не беше претъпкан, макар че времето беше слънчево и топло, а в късния следобед беше почти празно.

Хотелите тук не са нищо особено. Дори най-добрите хотели изглеждат занемарени, а строителството сякаш e навсякъде. Моят хотел “Тhe Meteor” изглеждаше по същия начин като съседния хотел, в който се обърках да вляза и дори да поискам ключа.

Закуската беше на шведска маса, разположена върху мръснен бар в салона на хотела. Само свежите домати и краставиците изглеждаха годни за консумация. Имаше и парчета салам с мазнини с големината на костилки, мляко на прах, сух хляб, торта и разтворимо кафе – поднесени върху мръсни подноси.

Липсата на разнообразие в храната е по-очевидна, отколкото в Дружба. Повечето ресторанти имаха само две или три предястия, малка част от изброените в менюто. В ресторант Lotus, чиeто обзавеждане и име намекваха за китайска храна, имаше само едно ястие: стандартната салата от краставици, домати и сирене, както и така нареченото „руло” с пържени картофи и сос от гъби. Без значение какво съм поръчала в Слънчев бряг, ястието винаги изглеждаше точно като ”рулото” в Lotus.

Основната, може би единствената причина за пребиваването ми тук е Несебър, древен пристанищен град, построен върху живописен полуостров в южния край на Слънчев бряг.

Създаден от траките през второто хилядолетие пр. Хр. и превзет от гърците през VI в. пр. Хр., Несебър, наречен Месембрия, е бил важен търговски център.  Почти всички следи от гърците са изчезнали, но пети и шести век и Средновековието са добре представени от 10 прекрасни църкви, някои от които са частично възстановени през последните години.