Преводът на подобна класическа творба е много трудоемко начинание, а вие се интересувате от автора и творчеството му от години. Защо беше важно за вас да преведете Quo vadis?- Имаше и доза суета разбира се. В България преводите на тази книга имат дълга история. Някога като студентка по славянска филология бях писала курсова работа за тях. Първото издание, публикувано в самото начало на ХХ век, е преведено от руски. Следващите са от полски.

В междувоенния период романът е преведен от Людмил Стоянов. В началото на 70-те години на миналия век беше публикуван превод, който бих окачествила като академичен, дело е на трима професори от Софийския университет, това е едно епохално дело. Ценен е и с историческите бележки и пояснения за римската епоха.  Бихте ли ни разказали малко повече за работата по превода? Срещнахте ли някакви трудности?- Когато се заех с превода, си давах сметка, че задачата е трудна. Книгата никак не е лесна за превод, включително и заради многото детайли за една далечна и не много добре позната на съвременния читател епоха. Освен това мислех за езика на превода.

Смисълът на новите преводи на класически произведения е именно в осъвременяването на езика, като при това трябва много да се внимава. Границата между твърде модерния и премерения, съвременно звучащ език, който все пак да бъде по-близък до новото поколение, което би посегнало към книгата, е много тънка. Мисля, че не съм я прекрачила.

Според вас, какви са основните послания на книгата и защо са важни и днес?- Quo Vadis е извънредно богат източник на знания за късната римска епоха и изворите на християнството, за християнската етика.  Мога да посоча подробности, които бяха интересни за мен, например, че скрупули освен съвест, съзнание, почтеност или угризение на съвестта, както сочи тълковният речник,  означава дребна римска монета.

Може да се разсъждава как значението е варирало през вековете. В началото на XXI век извън знанията за залеза на древния Рим, Quo Vadis има едно особено послание. В епоха на сблъсък между религиите, на настъплението на ислямизма, на оспорването на традиционните морални ценности връщането към корените на християнството, напомнянето за силата на една чиста и безкористна вяра, може най-малкото да склони към размисъл.