Меган Маркъл с голям драматизъм се оплакваше от засиления интерес на пресата и обществеността, след като се нанесе в кралския двор, но клюките и жълтите медии винаги са я следвали. Далеч преди да се запознае с принц Хари.

Бракът ѝ с продуцента Тревър Енгелсън, сключен през 2011 г., не бе перфектният, като брюнетката бе заподозряна в офисна забежка.

Макар и доста предпазливи в изявленията си, източници твърдят, че тя е имала тайна афера с партньора си в сериала „Форсмажор“ Патрик Джей Адамс.

Кралският експерт Андрю Мортън написа в книгата си „Меган: Принцесата на Холивуд“:

„Първият епизод на „Форсмажор“ беше показан на 23 юни и получи благоприятни отзиви, и по-важното е, че публиката го хареса. Продуцентите се зарадваха, че залогът за двойката Маркъл-Адамс се е изплатил напълно – феновете на сериала изграждат версии за връзка между актьорите.“

„Химията между тях беше очевидна. Но приятелството между актьорите възниква в резултат на работа в близък контакт и по същество е неизбежно.“

Двамата нито потвърдиха, нито отрекоха, че между тях е пламнала искра. През 2013 г. Меган се разведе с първия си съпруг само две години след сватбата, като нарече официалната причина „непреодолими различия“. А през лятото на 2016 г. тя вече беше до Хари.

Патрик Джей Адамс беше поканен на втората сватба на колежката си и пристигна на сватбената церемония със съпругата си Троян Белисарио, също актриса.

Интересното е, че екранните герои на Маркъл и Адамс се ожениха няколко месеца преди това.

След Мегзит тръгнаха слухове, че херцогинята на Съсекс възнамерява да се върне към актьорството, но хроникьорите смятат този ход за необмислен.

"Дори няма хрипове, стетоскопът не може да го открие. По-редки случаи има - под 10 %, симптоми като (стомашно) разстройство. При някои от пациентите има намаление на слуха, палитрата е много шарена. Сърбеж и зачервяване на конюктивите са също симптоми. Температурата най-често е умерена", поясни той.
 
"Повече от 80 % от хората го прекарват без симптоми, около 15 % са с леки симптоми, остава реално една малка пропорция - между 5 и 10 %, при които се налага болнично лечение. И ако има бързо влошаване на дихателния обмен, влошаване на белодробната функция, недостиг на кислород, нека да не плашим никого - тези проценти са малко, под 5% се налага да се интубират, и около половината от тях (интубираните) има риск да завършат летално.

В България, с изключение на един интубиран, другите са починали.

Говори се за дихателни центрове, за да бъдат подпомогнати пациенти в дишането. В България има 7 или 8 ЕКМО машини, в сърдечно-съдовите центрове. Едва 30 % от поставените на такъв апарат, имат резултат, така че това не е панацея", каза още той.
"Казвам го абсолютно обективно - в България се вземат едни от най-ефикасните и навременни мерки. В България епидемия няма, бавно се развива вирусът. Простичкото измиване със сапун е достатъчно, вирусът не е устойчив. Водка и ракия също го елиминират - външно, че и вътрешно, но там в умерена доза, без съмнение", изброи проф. Петров.

На въпроса на водещата Илиана Беновска как да си запазим психиката, проф. Иво Петров призна: "Това е може би най-важният момент."

И предложи една инициатива за повдигане на духа в сегашната обстановка. "В цял свят има различен тип реакции, вкл. и негативно екстремни. У нас една инициатива би подействала добре: "Да - на реда, не - на страха". И едното ще доведе до другото - ще ни убеди, че сме силни, защото ако си внушим, че е страшно, че сме слаби, ще е по-зле, но не и когато виждаме, че успяваме.

Смятам, че перспективата не е негативна, подозирам, че след не повече от една-две седмици държавите, които малко се забавиха с реакцията си, ще достигнат пика и ще започнат да падат надолу, а в България може би дори може да няма пик, по-скоро едно плато, и естествените климатични промени да доведат до потискане на инфекцията. Смятам, че сме в правилна посока", подчерта проф. Иво Петров.

"Смятам, че заедно ще намерим решение, като голямото медикаментозно решение, панацеята, няма вероятно да бъде намерена, но ще бъдат намерени други средства, чрез които да може организмът ни да намери пътя и начина да реагира и да се справи", добави професорът.