Според д-р Кърджилов е твърде вероятно чужденецът да е започнал с прожекциите още ден-два преди това, но точната дата на първата от тях е трудно да се установи. За сметка на това налице е тази, за която има входна такса. Тя е проведена в кафене „България“, стопанисвано от Стефан Петров, на 11 декември 1896 година. От дописката на вестник „Мир“ става ясно, че срещу 2 лева зрителите ще могат да видят „голямо представление в 4 действия. Програмата е: Хипнотизирание; непостижими сеанси по спиритизма; вокален концерт от Госпожици Мелинсонови, а в заключение на представлението – киноматограф или жива фотография“.

Редом с първата прожекция, изследователят се натъква и на данни за първите заснети кадри на българска територия. В споменатата прожекция се показват изображения на пристанището във Варна, направени през лятото на 1896 година:

„Пристанището на Варна се вижда цялото; след това пристига един параход и започва да излиза публиката из него в такъво множество, щото струва ви се, че цял мравуняк извира: цилиндраши, турци, дами, коя от коя по хубавици, деца, изобщо секакви екземпляри. След това, дохождат любопитни да гледат парахода.“

До този момент се смяташе, че англичанинът Чарлс Райдър Нобел пръв снима на българска територия през октомври 1903 година. Той пристига, за да отрази Илинденско-преображенското въстание, но закъснява и е принуден да инсценира няколко сцени около Рилския манастир. По думите на д-р Кърджилов хрониката от Варна вероятно е първата на Балканите, което показва, че дори и преди появата на Васил Гендов историята на българското кино крие своите тайни.

Източник: buglarianhistory.org