Понеже Космосът и полетите са на мода тези дни или гледането на Земята отгоре, от много високо, решихме да отговорим на онези, които се питат какво толкова пък е направил Кристо? Какво му е гениалното, че се е прочул с някакви парцали и бидони, които представя за изкуство?

Много е просто, другари – представете си как някой половин век преди да има дронове, чрез които да снимаме, та после да се прехласваме пред кадрите, които се правят посредством тях, си е представил на сън и на яве и е успял да направи на огромно пространство така, че да разтвори изкуството в природата и да направи един красив, обикновен или дори пустинен пейзаж в арт. Тъкмо това е красотата на Космоса.

Апропо, едно от значенията на думата Космос на старогръцки е „украса”. Гениалното на един човек е, когато не знае друг език, освен малко руски, както сам признава Кристо (другите ги бил учил „на улицата и от вестниците”), да прозре и да претвори същината на Космоса.

Той е и нещо друго: „Космическа тишина” – Кристо е изкуство, което няма нужда да шуми, да крещи и да обяснява (като певческото, филмовото, телевизионното или дори изобразителното на Анди Уорхол, Дюшан и който пожелаете от поколението на нашия човек и сред неговите артприятели).

Само си представете огромното многохилядно множество, стълпено на поляната пред Райхстага, който един българин – той, е опаковал. Вижте картинката на снимките в Гугъл. Малко над половин век, след като друг българин е обвинен, че го е подпалил, като и двамата са се превърнали в световни знаменитости покрай внушителната сграда. Толкова внушителна, че победата в най-мащабната война в историята на човечеството – Световна, се символизира от развяването на червеното знаме над нея – също вид арт акция само по себе си.

Пък после, нека Кристо ви разправя, че няма смисъл, контекст и подтекст в творбите му, а някой „спец” да ги вижда като прост амбалаж или парцали. А някой велик наш интелектуалец да обвинява медиите, че не обръщали внимание на „културата” – имаме един българин, който приковаваше вниманието на целия свят и окупираше първите страници, челните заглавия, праймтаймовете с изкуство. БЕЗ ДА ИМА ПИАР ИЛИ МЕДИЕН СЪВЕТНИК.

Освен тишина, Космосът е и търпение. Безкрайно търпение.

Кристо разказва колко много години минават и колко председатели на немския парламент се сменят, докато Рита Зюсмут дава разрешение за опаковането. И то далеч не веднага - трябва да минат библейските 7 години от нейното десетилетно управление, за да стане чудото. И понеже Космосът е украса, значи изкуство, се получава цяла съзвездие от иронии на съдбата: тя е от града Вупертал, където за първи път Кристо навремето попада в компанията на прочути съвременни художници, след което - вдъхновен от летуването при техен общ ценител там, се връща в Париж и прави първата си легендарна акция. Българинът прегражда улица в най-арт квартала на френската столица с варели - отговор на изкуството срещу разделянето на Германия, а с това – на Европа, от Берлинската стена. Или както външният ни министър я нарича - Желязната завеса. Без обаче да подозира за инсталацията на Кристо, разбира се, а просто тъй - от космическа непосредственост.

Космическо търпение трябва на Кристо, за да дочака куп кметове на Ню Йорк да се сменят, за да стане първи гражданин неуспелият да се добере до президентска номинация тази година милиардер Блумбърг, който му е стар познат. Та да му позволи да „запали” Сентрал Парк със своите Порти от шафранови платна. Реплика на прочутите дървени рамки до прочутия храм в околностите на Киото, който е визитка на Япония – друга от неговите територии на пресътворяване.

Гледан отгоре, все едно от Космоса или от небостъргач, особено, след като пада сняг, паркът „пламва” (уви, не можахме да намерим достатъчно добра илюстрация, за да почувствате огъня), спомня си тогавашният ни представител в ООН Стефан Тафров. Той успява да спечели доверието на Кристо и жена му Жан Клод и да го привлече на своите приеми в българското генерално консулство. Вчера някой от властта с космическа простота се опита да обясни, че нямало такова нещо като Кристо да е бил обиден или ограбен от държавата ни, понеже идвал на въпросните коктейли. Не на държавата се дължи, още по-малко на кабинета Борисов 1, при който той осъди правителството, заради заграбването на имота му в Габрово, а то не му плати, та сметката беше покрита от служебното правителство на Райков. С нашите пари, разбира се. Дължи се на Тафров, който е човек.

Може би с последните дребнотемия най-ясно се вижда защо Кристо е Космос, при това честно частен, не точно като на Мъск, когото славим тези дни, който винаги е бил подкрепян от своята държава – нещо като държавен милиардер, както ясно се вижда от многомилиардното спонсориране на проектите на американеца. Нашият случай не е такъв, обратното.

Кристо е Космос и в бизнеса, защото никой друг не съумява да събере толкова милиони пари за инвестиране в изкуство, да спечели такава аудитория на живо за него и то без никога да попадне в зависимост от някой спонсор. Финансира всяко ново космическо произведение с парите от собствения си труд и чудесния си нюх на търговец. Нещо, с което габровците, като него, са прочути в страната ни, където кой знае защо наричаме това „стискане”. Но заради космическото си мислене само той от всички тях е световноизвестен. Не родния Конфуций – вицепремиера Томислав Дончев.

Въпрос на Космос.

Той, Космосът, затова всъщност е неограничен: всеки му поставя и го вижда с индивидуалния си хоризонт.

А, ако се чудите откъде са ни цитатите на Кристо, имаме бърз отговор – от прекрасното интервю с него отпреди 10 години – малко преди да стане на 75, което показа в предаването на Слави Трифонов по неговата телевизия 7/8 Тома Томов – легендарен журналист и в момента депутат от БСП. Пък нека после да е чалга, пък големите медии да се определят като КОСМОполитни.

Борис Ангелов