„Кристо направи подарък от 72 ръчно подписани принта на Художествената академия (НХА), които те продадоха под масата. А те бяха, за да се направи търг, с който да се финансира новото крило на Академията, което вече е построено. Търг не беше организиран. Половината работи се продадоха доста под пазарната стойност на Юго Вутен, който беше основният колекционер на Светлин Русев и кръга около „Института за съвременно изкуство“ (ИСИ). Направо са ги подарили. А крилото, в крайна сметка, се построи с европейски средства и всеки може да го види колко е ужасно.“

Това разкритие направи художникът Петко Дурмана във втория епизод на независимото журналистическо предаване „По острието с Калоян Константинов“.

„Това не е единственото, което е подарил. На Габрово също е подарил колекция от принтове, този подарък е трябвало да бъде в основата на арт център. Той е позволил лично да се ползва името „Кристо и Жан-Клод“ за този арт център. Имат договор и ако Габрово, родният му град, не се възползва – до няколко години ще загубят това право. Нещо като проджект спейс е трябвало да бъде, ако помня правилно от разговорите ми с племенника на Кристо. Той е искал да е проджект спейс, а не музей“, допълва Дурмана.

Той няма обяснение защо родният град и родината на световноизвестния артист бездействат, след като имат уникален шанс. В Габрово дори се намира рушащата се фабрика на семейство Явашеви, която би била подходящо място.

„Говори се много, че Кристо е мразил България и не е искал нищо общо със страната. Освен всичко друго, той е спонсорирал до голяма степен сам и изложбата си в Софийска градска художествена галерия. Изобщо не е правилно да се говори единствено, че е мразил България. По-скоро държавата му, родният му град и столицата не са свършили нищо за него“, допълва гостът на предаването.

Според Дурмана това се дължи на некадърността и застиналостта във времето на Министерството на културата, на Националната галерия (НГ) и Националната художествена академия:

„Проблем е, че НГ и частните галерии подменят историята на изкуството в България, дават различен наратив и е пълно с фалшификати. Наследството на комунизма не ни е напускало. Всеки ден, в който стои сегашната експозиция в „Квадрат 500“, е престъпление срещу българската нация. Това е един от проблемите на НГ. Другият е, че Дворецът не бива да е за временни изложби, абсурдно е, дори асансьор няма там. Криптата трябва да се върне възможно най-скоро на църквата. Не може да държиш стари икони от дърво на влага под земята. Музеят на Социалистическото изкуство да стане на Тоталитарното изкуство. Нека се каже ясно, че това е тоталитарно изкуство, не нещо друго.“

Той изтъква, че всеки ден, в който Ярослава Бубнова е директор на НГ, е загуба за българската култура, тъй като тя подкрепя своя кръг от творци и те нея. Това не е лошо само по себе си, но вреди поради 2 специфични причини:

„Първо, тя стана директор на НГ с уговорката, че ще запази експозицията лично подредена от Светлин Русев. Второ, тя не е достатъчно активна, за да опознае българското изкуство извън балона, в който живее. Следващият директор на НГ трябва да е деен, да опознае сцената, да представи българското изкуство по подобаващ начин. За предпочитане е той да бъде млад и завършил на Запад, макар че не е задължително, тъй като и у нас има достатъчно кадърни хора като Чавдар Попов, например.“

Проблемът на българското изкуство е комплексен – шуробаджанащина, слабо управление от страна на МК, необразовано общество с недоразвит вкус:

„Твърде дълго нещото, което имаме като пазар, се фокусираше върху стари майстори. И то предимно върху фалшификати. Млади, живи автори могат по-лесно да продават в чужбина. Лесно могат да се отпушат нещата - трябва да отпадне наредбата, че живи автори трябва да доказват, че те са автори на това, което са нарисували вчера, и то не е културно-историческо наследство. Има всякакви подобни абсурдни закони. Пазарът трябва да се облекчи от гледна точка на продаващи към купуващи. Положително настроен съм обаче, особено заради групата „Купи изкуство-помогни на художник“. С няколко подбрани интервенции с неголеми суми пари – нещата ще потръгнат в изобразителното изкуство“, коментира Дурмана.

Голям проблем на българското общество е и запазването на тоталитарните паметници навсякъде в страната. Те трябва да бъдат премахнати, но само при обществен консенсус: