Завръщаш се в "Пирогов", защо избра операционната зала?

В "Пирогов" е второто мое семейство. Хората, които работим там, по различен начин възприемаме живота. Когато се сблъскаш с най-тежките случаи, особено при деца, неминуемо променяш характера си, ставаш по-трезвомислещ. Защо я избрах? Операционната е като капсула на времето.

Всичко там тече извън нормалното време. Там никой няма лице, няма емоция, всеки се е съсредоточил в това да помогне на малкото телце. Когато започнах да се занимавам с музика, знаех, че е важен външният вид. Тази работа обаче е обратната - изобщо не е важно кой си и какъв си, а само какво можеш да направиш. На месец само правим по 80-90 операции, но няма как да не те трогва съдбата на децата пациенти.

Гледаш ли докторската сага "Откраднат живот"?

Досега не съм го казвала, но аз получих предложение да участвам във филма в предния сезон, но тогава нямах физическата възможност и дори без да кастинг, отказах. Но си обяснявам, че ме потърсиха, защото в медицинската сфера нямаме проблеми с терминологията, с артикулацията.

Фицата бе първият цивилен, който излезе в борба с коронавируса, ти ли го посъветва?

Дадох му идеята, да, тъй като знам колко иска да помага на хората. Но той и аз правим добрини не за пред обществото, а защото е вътрешна наша необходимост. Ние в "Пирогов" непрестанно сме до вируси и бактерии и смятам, че хората не бива да подценяват тази опасност. Това не е обикновен вирус. Разбира се, думата "страх" не е моята дума, когато говорим за ковид. Просто трябва повече да пазим другите, което в България май е криворазбрано.

Извади ли доброто у нас пандемията?

Извади реалното лице на всеки човек. Като във военно положение - всеки показа какъв е като "вътрешност" - лош или добър. Но пандемията доказа, че ние като хора сме доста слаби. Най-страшното е, че нямаме вяра в Бог. Не говоря за религия.

И в този смисъл мечтаеш ли да се ожениш, да сключиш брак с Филип?

Не мечтая за сватба. За мен бракът и любовта не се припокриват. Да, хубаво би било да е така, но любовта е единствената реалност. Тя се храни от доброто, а човек почне ли да храни друго, обичта изчезва.

Имаш ли конкретна случка, която те е доближила до Бог?

Да, имах преживяване на 20 години, когато имах здравословен епизодичен проблем. Тогава се случи нещо, което ме накара да повярвам в Бог. Започнах да живея истински и да разбирам думата "семейство".

Когато ние гледахме сестричката ни, отстрани е изглеждало като трагедия. Но благодарение на нея от хора, живеещи под един покрив, се превърнахме в семейство. От тук нататък аз не мога да правя компромис с тази дума "семейство". Тя и любовта са всичко за мен.