Совите не са това, което са, а розите, с които е толкова прочут Казанлък не са български – както личи от името им, а го доказва и историята – царицата на цветята идва от Дамаск, столицата на Сирия.
Затова пък Долината на царете около тракийския град е несъмнен оригинал. За по-сигурно, това е написано с големи букви на нарочна табела до най-популярната от гробниците, която се намира в самия общински център. Идеална дестинация за Деня на независимостта и неговия дълъг уикенд с приятни  температури.

Казанлъшката гробница вече 40 години е част от световното наследство на ЮНЕСКО и е интересна за посещение през всички сезони, не само покрай Празниците на розата, когато зацъфтят прочутите храсти, а японците изпълнят града на цветята и пушкалата (цяла България знае местния оръжеен завод с не особно оригиналното име „Арсенал”).
От личен опит ще ви кажем, че влизането в Казанлъшката гробница наистина е невероятен „експириънс” – преживяване, което кара човек да се чувства като попаднал във филм. Който не разбира от изкуство, ще усети поне мистиката – най-отличаващото цялата тракийска култура, на която се водим наследници. Ценителите ще оценят фреските, които се смятат за уникални за целия свят заради запазването на оригиналния им вид в изключително прилично състояние. Пред очите оживяват рисунки, правени преди 24 или 25 века, изпълващи погребалната камера.

За публиката е открито нейното копие, което оправдава наличието на надписа „Оригинал”, който вече споменахме.
Гробницата е в парка „Тюлбето” в Казанлък. Историята на откриването й по соцвреме е много забавна.
Като нищо човечеството, особено българското, да се беше лишило от уникалния паметник, ако взодът войници, прокопаващи напълно безсмислен окоп срещу несъществуваща въздушна опаност по метода „копай оттук до другото дърво” – нали действието се развива в парк, беше направо взривил пречещата на ямата „скала”. Високото 7 м хълмче с диаметър 40 м все пак се сторило интригуващо на войничетата или на техния незнаен старшина, та полюбопитствали.

Копали, разбивали грубо зидана стена, която открили под тревата, влезли в тесния, нисък коридор и смаяни открили свода с рисунките.

Ако ви гони и вас духът на Индиана Джоунс или пък сте от поколението, за което това беше любимият приключенски филм в детството, можете да изследвате една по една стотината разкрити от общо 1000 гробници в района около Казанлък. Поетичното име на зоната е Долината на тракийските царе, политически и исторически коректно известна още като Долината на тракийските владетели. Голямата заслуга за разкриването на основните й богатства е на археолога Китов, наричан още български Индиана Джоунс.

Като оставяме настрана имената на някои от тях като Голяма Аресеналка и Хелвеция – какво швейцарско откриха тук, обектите са наистина интересни за посещение, а в някои отснемането е срещу дребни суми, също като входа. Може Долината на тракийските царе да е кръстена по Долината на египетските фараони, но както знае всеки, който поне малко има представа от орфизма – не само малко учените, убедени в пряката връзка на великата африканска с нашата тракийска цивилизация, от която пък с пълни шепи са черипили гърците, за да я нарекат своя култура. Вече сме разказвали за бога на виното Дионис, покрай разходките из прочутите изби в тази част на страната ни, така че този въпрос вече сме го описвали.   

В самия Казанлък също има какво да се види. Естествено, атракция номер 1 е музеят на розата, който е насред парка „Розариума” и разказва 3-вековната история на отглеждането на царицата на цветята в полята край града. Ще видите 24 вида рози, демонстрация на варенето им, за да се получи аромата, от който се правят най-прочутите парфюми в света, които ще можете да „дегустирате”. Има кът за децата и панорамно кафене за финал.

Изненада за мнозина е, че Казанлък е дал на България страхотни творци и старите им красиви възрожденски къщи са превърнати в музеи. Родният дом на Дечко Узунов е своеобразна галерия с произведения на художника, станал професор още на 35 г. Реставрирана е и друга малка възрожденска къща – родната на друг голям рисувач – Ненко Балкански. По-европейска е фасадата на изисканата къща на големия композитор Петко Стайнов, чиито „Тракийски танци” с техния ритъм, но и класически дух, са една от музикалните визитки на България.

Тя е музей с музикален салон. Къщата на големия писател Чудомир е друг от туристическите магнити на родния му Казанлък.

В града и околностите има десетина хотела и хижа, така че се предлага настаняване за всеки джоб – от 10 до 100 лв. на нощ.