За да сработи този вариант трябва:

Липса на по-силна втора вълна на коронавируса, която да предизвика повторно затваряне на икономиката. Това със сигурност ще се окаже фатално за поне половината фирми в сектора на ресторантьорството, а според прогнозите на съсловните организации – и над 70%, до спиране на дейностите в областта на туризма, където са най-големите инвестиции тази година в столичната и в българската икономика изобщо – хотелите Милениум и Хаят Риджънси.

Липса на голям политически риск. Това означава не само провеждане на редовни, а не на предсрочни избори, но и те да установят някакъв вид устойчиво мнозинство и спокоен президентски вот в края на 2021 г. Другият вариант са избори след избори за парламент.

Ако няма политическа стабилност, не може да се очаква: привличане на нови инвестиции, отваряне на цикъла на кредитирането, а оттам на стопанската активност и гъвкавост на пазара на труда, както и нормална работа на администрацията. Песимистичният сценарий означава продължаване на спада през четвъртото тримесечие на 2020 г. и първото на 2021 г., а при продължаваща тежка обстановка с коронавируса (и заради нея или заради политически мотиви „локдаун”) е възможно удължаване и през втория квартал на идната година.

Това ще доведе до фалити за немалка част от бизнеса, който в София е основно в групата на микропредприята, които имат и минимални резерви за оцеляване при наличие на вече затегнато кредитиране и негъвкави правителствени програми за помощ. При такъв сценарий икономическата криза може да се превърне и във финансова и да се сбъднат думите на Бил Гейтс: 25 години икономически напредък да бъдат изтрити.