Неясноти с референдумите и "по-гъвкавото" поправяне на Конституцията

Но юристите-конституционалисти обръщат внимание и на такива серизони проблеми като например как ще бъдат одобрявани на референдуми поправки в новата Конституция, ако тя бъде одобрена и влезе в сила. Предвидено е да няма повече Велико народно събрание и това да стане след три гласувания в парламента и референдум с участие на поне 50% от имащите право на глас. Според комисията поставянето на такъв праг на избирателна активност при много скромна традиция на всенародни допитвания в България поставя под въпрос възможността да бъде поправен основният закон.

Обяснението е, че несъгласните с дадена поправка политически сили получават на практика право на вето, дори когато са малцинство, защото могат да агитират не да се гласува срещу нея, а просто съмишлениците им да бойкотират референдума. ГЕРБ вече е прилагала този подход през 2013 г. на инициирания от БСП референдум за АЕЦ "Белене", когато пред урните се явиха под 1.5 млн. души при минимално изискване от малко над 4.3 млн. души.

Друг важен въпрос е как се определя кои са "важните" и "обикновените" промени в Конституцията. Даден е и пример - в чл. 166 от проекта за Конституция се говори за специална процедура за промени във формата на управление, но не е съвсем ясно какво се има предвид под тази формулировка. "Какво би станало, ако промени в ръководството на правосъдната система премахнат всички гаранции за независимостта на съдиите и ге поставят под контрола на правителството", питат юристите.

Защо за приемането на съвсем нова Конституция се изисква референдум с минимално участие, но няма праг при референдум за поправка в "промяната на републиканските и парламентарни основи на държавното управление", продължават въпросите. Препоръчително е много ясно да се определят правомощията на Конститционния съд по такива въпроси, се казва в текста.

Второ, обръща внимание Венецианската комисия, не виждаме смисъл да се променя процедурата за поправяне на Конституцията, не е ясно защо мнозинството депутати в България решиха тя да стане "по-гъвкава", кои важни реформи са били блокирани досега заради действащия модел за ремонт на основния закон и защо тези реформи не могат да се извършат в сегашната рамка, изискваща свикване на Велико народно събрание.

Отстранете временно главния прокурор при разследване

Венецианската комисия напомня, че въпросът за отговорността на главния прокурор в България се обсъжда с нея от години и че поредното законодателно предложение е било направено преди почти година - през декември 2019 г. То е за въвеждане на независим прокурор, който да разследва потенциални престъпни деяния на главния прокурор. През юли 2020 г. тълкувание на Конститционния съд внесе известно разяснение за това как би трябвало да се процедира в такива случаи.

Но сега комисията "силно препоръчва на българските власти да включат в Конституцията механизъм, според който при потенциален конфликт на интереси главният прокурор може да бъде суспендиран и за разследване на случая да бъде назначен независим действащ прокурор, отговарящ пред власти, различни от Прокурорския съвет." Освен, че независимият прокурор по никакъв начин не бива да е подчинен на главния, Конституцията е редно да позволява и правен преглед на решенията да не се започва разследване или да не се откриват производства от прокурорите.