Лусия Бърлин, наречана „една от най-добре пазените тайни на Америка“, постига заслужена популярност едва след смъртта си през 2004 г. През 2015-а най-добрите й разкази са селектирани в сборника „Идва събота“ (A Manual for Cleaning Women) – книга, покорила умовете и сърцата на критика и читатели по цял свят. Голямата новина за родното литературно пространство е, че на 29 януари „Идва събота“ излиза за първи път на български с логото на издателство „Кръг“. Преводът е поверен в ръцете на Василена Мирчева, а корицата, която не може да бъде подмината, е дело на Албена Лимони. Сборникът съдържа 43 разказа с автобиографични елементи, писани от Бърлин в различни периода от живота й. Веднага след публикуването си, книгата се превръща в бестселър и вече е преведена на повече от 30 езика. Най-уважаваните имена на литературната критика от „Ню Йорк Таймс“, „Гардиън“, „Уошингтън поуст“ и много други издания от всички краища на света споделят своите възторжени отзиви за историите на писателката. „Сякаш Бърлин се е огледала и е видяла празно място в прозата, което никой друг не е забелязал, затова е решила да го запълни с толкова живот, колкото може да побере – е, оказва се, че може да побере всичко“, споделя поетът Майкъл Робинс в „Чикаго Трибюн“. „Винаги съм вярвала, че най-добрите писатели ще стигнат до върха, рано или късно, и ще станат точно толкова прочути, колкото трябва да бъдат – за работите им ще се говори, ще бъдат цитирани, преподавани, изпълнявани на сцена, филмирани, превръщани в музика, помествани в антологии“, пише есеистът Лидия Дейвис в „Ню Йоркър“. И наистина, „Идва събота“ привлече вниманието и на киноиндустрията. През 2022 г. предстои сюжети от сборника да се превърнат в първата пълнометражна лента на английски език на великия испански режисьор и носител на „Оскар“ Педро Алмодовар.„Това е прекрасна книга! Бърлин е много сходна с Алис Мънро. Алкохоличка и омъжена за наркоман, тя е жена със сложен характер“, казва Алмодовар, който през 2016 г. претвори три разказа на Мънро в испаноезичния филм „Жулиета“. Сега, за късмет на почитателите на Лусия Бърлин, на фокус е нейното творчество. Неподражаемият стил на Бърлин е семпъл и ясен; изцяло кореспондира с темите, които засяга в разказите си – чудото на обикновения живот, където трудностите, с които тя самата се сблъсква, са представени с хумор и самоирония, живо и почти документално. Тя разказва за поети, музиканти, бармани и домакини, за политици и предприемачи. Героите ѝ се занимават с всичко, но и с нищо конретно. Чрез колоритните си сюжети американската авторка успешно улавя чудото на обикновения ден, а с разлистването на последната страница читателят разбира, че е участвал в подреждането на пъзел. Разпилян и хаотичен живот проблясва като парченца от счупена бутилка по мръсния под на спомените. И някой трябва да приведе нещата в ред. Лусия Берлин (1936 – 2004) е родена в Аляска (САЩ). Води пъстър живот. Детството ѝ в малки миньорски градчета е последвано от бляскави младежки години в Чили, тежък алкохолизъм, здравословни проблеми и множество различни професии, които практикува, за да се издържа. Има четирима синове от три провалени брака. Била е гимназиална учителка, телефонистка, чистачка, санитарка в спешно отделение. през 90-те години е била гост-преподавател по творческо писане в Университета на Колорадо в Боулдър, а по-късно става доцент в същия университет. За текствовете си черпи вдъхновение от собствения си нелек, но интересен и съдържателен живот. Написала е 77 разказа, част от които приживе е публикувала в три сборника.