силите на всеки нетрениран любител. Недалеч има бункери и други останки от старо военно поделение, което не работи почти четвърт век, а с малко повече въображение можете да го представите на децата си като крепостта на София. То е играло буквално тази роля от идеалната точка за контрол върху цялото поле в нозете ви.
С табелките за върха изникват и приказни гледки не само към столицата, но също към другата й планина – Витоша, към Стара планина, а от другата страна – и към Рила, която се вижда най-добре досами самия връх Дупевица.
По обратния път надолу, можете да видите табели, които ви извеждат по планинските пътеки до Владая или Банкя – в двете противоположни посоки, но по-близо и по-удобно е връщането в Горна баня. В нейния център – на около пет – седем минути от последната спирка на 260, където можете да оставите и колата си, ако не го сторите на Бонсови поляни или до ретранслатора, можете да си наточите прочутата минерална вода на чешмите пред рутещата се 30 години иначе красива необарокова баня, откъдето – културен феномен – тръгва отбелязването на 2 февруари не като Петльовден, а като по-друг празник. После, учудени, че до нея има голям хотел, който стои като паметник на българското безхаберие, вместо да се е превърнал в модерен спакомплекс, вземате автобуса за центъра или колата си. След броени месеци, недалеч от мястото ще бъде и първата/последната спирка на третата Зелена метролиния на София.

 

 

Снимка:  Друми в думи