нереализираните очаквания пораждат проблеми с вътрешния стрес, той става постоянен и ако не вземем спешни мерки, може сериозно да навреди на съзнанието, а оттам и на здравето ни - мозъка контролира 90% от имунитета, ако ще да пием всички химически стимулатори на света и да поглъщаме най-здравословната храна и напитки.
Как да се справим?
Да си зададем тези 1001 въпроса и да се опитаме честно да им отговорим като разграничим това, което искаме наистина от онова, което предполагаме, че искат другите от нас. И да си дадем сметка, че ние сме важните, не другите.
Онези, които не са свикнали да говорят със себе си, е добре да споделят с достатъчно емпатичен и нетоксичен близък човек - някой, с когото сте заедно по желание, не по принадлежност - родителите най-често не са правилен избор.
Ако нямаме такъв човек, трябва да потърсим специалист по психоанализа и/или психотерапия, ако проблемът е задълбочен, като отново е важно този човек да ни пасва, да го усещаме, а не да се водим по табела - титли, престижен офис, чужди препоръки.
Много добра практика е онова, което ни тежи и ни притеснява, да го напишем. И оптималното е да го сторим ръкописно.