Същото проучване дава и минимума време, което дава ефекта, който търсим – става дума за поне 200 – 300 минути седмично, т.е. 3, 5 – 5 часа. Но разходката или пребиваването ни навън е добре да бъде поне двучасово.

В момента текат изследвания как точно зеленината около нас ни действа чисто на физическо ниво – сканират се мозъци, за да се види точният път, по който съзнанието ни се влияе от различните видове среда, а също да се измери кои растителни видове са най-добри за това.

Педиатрите от UCSF Benioff Children’s Hospital в Оукланд, Калифорния, изразява големи притеснения от решаването на части от градовете от зеленина и отражението на това върху живота на пациентите още от деца. 

Проведените от д-р Нушин Разани опити доказват намаляване на стреса и нарастване на имунитета от децата. Той ги кани на съботно излизане сред зеленина и после ги изследва. 

Много хора и чисто интуитивно знаят, че природата е добра за нас, но въпреки това не прекарват много време сред нея. 

Какви са безмилостните данни?

Средният възрастен изкарва 11 и половина часа на ден в консумиране на медийно съдържание по данни на лидера в изследванията в тази област по света и у нас Nielsen. В подкрепа на тези числа идват и резултатите на друга престижна институция  Pew Research Center. Социологическата агенция доказва, че половината от младежите от 18 до 29 г. изкарват практически почти цялото си време будни online. 

Проф. Дейли пък прави опити върху групи. Какви са резултатите: „45-минутна  разходка сред природата води до бърза и устойчива промяна на настроението, креативността, способността да използваме ефективно работната си памет”. 

Natural Capital Project, глобално партньорство, създало софтуеърен инструмент, който показва как се връщат инвестициите в природа и преките доходи от градските зелени пространства. 

Брент Бъкнъм, основател на Hyphae Design Laboratory в Оукланд, Калифорния, изследва биофизиката на растителността в кварталите на Луивил, тества деленината по начина, по който се тества нов фармацевтичен продукт. 

Какво прави? Изследва живеещите за астма, сърдечни заболявания, деменция – преди и след засаждането на 8000 дървета. Данните показват, че дори малки промени в междусградни пространства, които се озеленяват, водят до видими промени в здравето на хората.