Миналия понеделник разказвахме за напрежението, което имаме при политически избор и сътресения, заради липсата на вътрешна свобода. Лесно ще разберете глупостта на слогана „стабилност в промяната” – дървено желязо, когато прочетете лайфхака за вътрешните затвори, както ги описва световноизвестният психоаналитик Пиер Дако:

Мания за успех – поражда цивилизацията на убийството, в която смазваме другите, „минаваме през трупове” – лишен от творчество свят

Страх от провал – другото лице на манията за успех

Потребност от провал – поради невротично чувство за вина – ако не се провалям, как ще разбера кога съм успял – вътрешен саботаж

Комплекс за вина – следствие от горното – нямам кола на 30 – аз съм провал, не съм милионер на 30 – аз съм провал...

Комплекс за малоценност – производен от горното

Потребност да бъдем обект на възхищение – резултат от чувството/комплекса за малоценност

Потребност от могъщество – породено от незадоволена мания за успех и производните й които изброихме – всеки е звезда, всеки е ВИП, засегнат е, когато не е признат за звезда, ВИП - много важен

Страх от отхвърляне

Страх от изоставяне

Страх от самота – производна на предишните 2

Страх от щастието – продуцира „магическа тревожност” – „имах късмет, но ще си платя за това”..., „какво ще правя, ако не съм така желан”..., „какво ли ми/ни готвят”, „всичко ми/ни го правят нарочно”..., „има заговор срещу мен/нас”...

Постоянна тревожност – следствие и от управлението чрез страх в пандемията – очакваме нещастия, хаос, болести, бедност, смърт

Патологично чувство за собственост

Прекомерна ревност – резултат на последното и по-горните 

Страх от изоставане – от другите

Липса на спонтанност – забрана да бъдем спонтанни, прекомерна сдържнасот, която ни изпълва с вътрешен гняв, напрежение и комплекси, които постепенно се развиват в психически и физиолиогически заболявания

Пристрастяване към закостенели „принципи”, „традиции”, „навици”

Дако прибавя към вътрешните, които изброихме, също така и социалните ни затвори:

Тревожност заради чуждото мнение

Рефлекторно подчинение

Прието за задължително и механично спазване на обичаи – не може да нямаш деца, не може да имаш по-малко от две деца – не си пълноценен, не може да носиш това или онова, не може да ядеш това или онова, не и на еди коя си дата или в еди кой си специален ден...

Табута

Догми

Маски на криворазбрано достойнство, социални роли, мними лични примери, обществено положение, задължителна бляскава кариера

Задължителна почивка – ваканция като на другите или по-така

Пасивно заложничество на медийните пропаганди и рекламата

Дако извежда и вътрешните затвори на отношенията:

Криворазбрана вярност – основана на чувство/комплекс за вина или страх

Ревност и невротично собственическо чувство

Афективен вампиризъм – т.нар. „енергийни вампири” – „поглъщаме” другия, храним се с него, обсебваме го

Отделно той разглежда:

Религиозните затвори – лицемерието, което е различно от Вярата

Идеологическите затвори – задължително приемане на една истина, една посока, една гледна точка, което води до отхвърляне и разделяне, образуване на врагове и неврози, неприемане на различията, на самите нас и спонтанността ни, обвързване с лъжи на личната или груповата Истина, която обективно не съществува.

Затворените системи – училище, университет, работа, пенсионна, в които човекът влиза в схема на мислене и действия и подчинява живота си на нея, подчинен от колектива, за да не се превърне в „чуждо тяло” и „скандал”.

Попадането във всеки от тези афективни вътрешни затвори Дако определя като „малка смърт” по Закона за минималното усилие и вижда резултата като затваряне, свиване на кълбо. Това е „мнимо равновесие” и „фалшиво успокоение”.

Лайфхакът според него е спонтанност за постигане на вътрешна свобода чрез „различност”, с която трябва да се справим, както пише световноизвестният експерт по душата.

„Всеки нов свят е маргинален по отношение на стария, също както всяко дишане е различно от задушаването”, обобщава Дако.