Царевицата е злато в Мексико, а местните учени доказват и съвсем реално, че в тази крилата фраза има и съвсем практическа истина – корените на растението изкарват частиците благороден метал от почвата чрез корените си. Някакво супер минимално количество се съдържа и в кукурузените плодове. Това е и темата на днешния ни лайфхак.

Българите преди 50 години имат качамака – храната, кашата от царевично брашно, подправена със сирене, извара, месо или позабравените пръжки, за често консумиран обяд или вечеря. Италианците и до днес обичат своята полента, а румънците – типичната си мамалига. В света за половин век производството на царевица нараства 50 пъти! И това не е случайно.

Колкото повече царевица ядем- ако ще и просто кочан, хвърлен на скарата, може и леко маринован преди това с лимон, зехтин и подправки, доказаха учените, толкова по-малък риск има да се разболеем от диабет. Причината е голямото количество целулоза в царевицата.

Малцина подозират , че в този продукт има и витамин С.

Те са на мнение, че няма лошо и в консервираната царевица. Стига да не пием соса в консервите, защото е с голямо съдържание на захар във водата – тя играе ролята на консервант за продукта. Трябва да избираме кутиите или бурканчетата по няколко показателя. Първо е датата на производство – в Европа е добре тя да бъде от юли до септември или най-късно до октомври, когато се събира реколтата и значи, сложената в консервата царевица е била прясна.

После идва качеството: ако сравните например зърната на Бондюел с Хайнц, ще видите, че първите са по-свежи, по-твърди, по-хрупкави, по-отчетливи, а не разлигавени в соса от вода и захар, имат по-хубава, по-окръглена форма. Не е добре, ако зрънцата са с груба кожица – това значи, че има много консерванти, а също – ако са меки отвътре.