На пръв поглед няма нищо добро в депресията, но всъщност тя се оказва много важна помощ за психиката ни, колкото и неверятно да изглежда това. На което сме посветили и нашия днешен лайфхак.

Депресията се появява от напрежението между това, което сме в действителност и онова, което сме принудени да бъдем. То ни кара да се отдаваме на потиснатост, както на възприемани като положителни неща като любовта. Която, от своя страна, твърде често е свързана с депресията, когато очакваното се разминава с релното.

Според максимата, че най-тъмно е преди да изгрее слънце, а мракът ражда светлина, всъщност депресията е предвестник за промяна вътре в нас. Психоаналитиците неслучайно сравняват това състояние с „път през нощта” или „преминаване през пустинята”. Които водят до преображение.

„В началото на всяко обновяване на ума и душата стои „смъртта” – скъсване със стари виждания, стари стойности, стар начин на живот. Душата ни облича нова кожа”, рисува това състояние Пиер Дако.

Според него е напълно естествено човек да се разделя периодично с всичко/всеки, което не е жизнено важно за него и не отговаря на вътрешното му устройство.

Нормално е също, докато не зърне идващата светлина, той възприема всичко като мрак. Едва тогава той си обяснява, че действително „нощта обещава надежда”.

Депресията не е нещо ненормално и това е важно да се разбере от всеки и от всички. За да не бъдат строги към себе си и към другите. Според Дако всъщност състоянието може да се определи като „наднормалност”. Той я определя като тунел, канал към висша ценност, която голяма част от другите хора не познават или изтласкват.

Голямата опасност обаче е човек да не се приюти в депресията като постоянно състояние на духа и да изпадне в апатия, което вече е аномалия.

Затова Дако въвежда правилото за положителната депресия, като обяснява важността й с възпитателните послания, които получаваме, докато за кратък период от време биваме превзети от нея. И се връща към красноречивите думи, с които обличаме големите открития: проСВЕТЛение, проЗРЕНИЕ – т.е. светва ни и провиждаме изведнъж, след като сме били в мрак.

Така световноизвестният психоаналитик обяснява и любовта, която нарича „светлосянка”. И припомня квалификацията за нея като за „болест”, а изпитващите я като „болест”, „треска”...

„Само любовта носи истинско знание за другия”, пише Дако като реплика на библейското проникновение, че който трупа познание, трупа печал.

За него това е събиране на мъжкото и женското начало във всеки от нас – анимата и анимуса, за които вече сме писали. Нарича я „празнота, която се опитваме да запълним”. А какви са дупките? Черни – пълен мрак.

„Да обичаш е най-трудното нещо на света”, пише Дако. 

И обяснява: „Любовта изисква свободна душа”, което е подсказване за описаната и от нас негова теория за вътрешната свобода, както можете да прочетете в нашия архив на сайта.

„В безкрая има достатъчно място. Човек не може да подчини живота си на някого, чието отсъствие би убило душата му”, категоричен е Дако.

„Другият никога не е това, което ни се иска, именно, защото е „друг”.