Сънищата идват в главата ни като филми, поне така си мислим, но международните научни изследвания показват, че те си имат своята чисто физиологична, а понякога и проста психическа причина. На това сме посветили днешния ни лайфхак.

Започваме от комшарите. Мнозина от нас ги наричат така, без да са прави. Истинският кошмар е патология. Такива сънища са белег за посттравматичен стрес и се появяват при хора, които са преживели войни, бедствия, атентати, криминални инциденти, оставили дълбоки следи в паметта им. Ако се събудим с разтуптяно сърце и неприятно чувство, това не е точно кошмар, а просто лош сън. Може да е резултат от преумора и пренапрежение и със сигурност е аларма за наложителна и скорошна почивка.

Много често, за съжаление, наричаме неприятните сънища „пророчески”. Хора сънуват, че техни познати, отишли си от рак, им подават ръка или им казват да отидат на лекар. Те го правят на сутринта и им откриват коварната болест. Най-често това е следствие на получена от опита ни в миналото информация – примерно за дадено заболюване, от което са страдали близки, която сме трупали несъзнателно и при това внимателно и започва да се превръща в осъзната. Как става тази работа? Изследванията показват, че обяснение има и то е физиологическо. В мозъка има т.нар. хипокамп. Популярно казано, това е мястото за запомняне в него.  Чрез натрупаната си информация, то превръща мозъка в машина за предсказания. Тя нонстоп строи модели за бъдещето. Прави го на база вече видяно – дежа вю, затова понякога ни се струва, че сме били някъде, че сме преживели вече дадена ситуация на дадено място. Това не е вярно – просто мозъкът ни е свършил работата си да моделира бъдещото и го е направил сполучливо. Изследванията обаче показват, че в повечето случаи той бърка, предсказанията му са неуспешни.

Прождължаваме с еротичните сънища. Те са следствие от отделянето на хормони, което не спира, докато спим. Това, че мозъкът общо взето си почива, не значи, че го прави целият организъм. Той си работи. Макар и на забавени обороти.  

Засега учените не могат да обяснят единствено летенето на сън, в това число падането. До момента повечето прогнози са, че това се дължи на проблеми с вестибуларния апарат и отраженията им върху спокойствието на мозъка, на неговата хомеостаза, за която писахме вчера.

Затова пък научните изследвания вече доказаха, че е генитично обусловено дали ще бъдем нощни птици. 54% това дали ще будуваме до късно и ще ни е трудно да ставаме рано зависи от гените ни, показват резултатите. На второ място по значение за тази настройка към живота играят социалните фактори: работа, населено място, среда, семейни традиции.