да наложи своя модел за обновен СССР чрез писан от него Съюзен договор, наречен вече Съюз на независими държави - конфедерация под неговата власт. Представата му е, докато подчинените му републикански президенти вършат черната работа в разпадащата се държава, той - като световноизвестна политическа звезда, ще представя мегадържавата пред света и ще контролира помощите за нея - като жалките 15 млрд. марки, които е взел срещу своето ДА за обединението на Германия през октомври 1990 г. Както си спомня канцлерът Кол, който по онова време управлява ФРГ: "Първо мислех, че не съм разбрал и преводачът е имал предвид 50 млрд. (б.р. думите са много близки по звучене на англо-саксонските езици), а ние бяхме готови и на 100 млрд.". Днес Горбачов живее в многомилионна резиденция в Германия, където пребивава луксозно от години - т.е. личните му условия по сделката са отлични....

 Но да се върнем на Пуча. Горбачов заминава на почивка, а всички най-високопоставени лица в СССР, всички назначени от него - се събират на 17 август на вила на КГБ и начело с вицепрезидента му Янаев - личен избор на Горби от месеци по-рано да му бъде заместник, обявяват установяването на властта на ГКЧП, поради временно здравословно неразположение на президента, като на 18 срещу 19 август е окупирано всичко, а после телевизията предава от сутринта Лебедово езеро. На пресконференцията на Комитета вицето Янаев обяснява: "Когато моят приятел - президентът Горбачов, отново се върне в строя, ще продължим да работим заедно" - забравени днес думи, които обаче са част от историята, излъчени на живо пред целия свят. Той не го обявява за престъпник, а за "човека, благодарение на когото се правят много демократични промени, за което му благодарим".

Горбачов твърди, че - също като при преврата срещу Хрушчов, който му прави Брежнев - линиите в резиденцията му са били изключени, за да не може да се свърже със света. Според шефа на охраната му Вячеслав Генералов обаче това е лъжа - не само е имало връзка в неговия кабинет и в лимузините, бил е прекъснат само червеният телефон в канцеларията на президента, но Горби разполага и със самолет, който е бил на негово разположение и  неколкократно е бил попитан желае ли да се върне, за да прекрати пуча. После пристигат 5 от членовете на Комитета, начело с вицето му, военния министър Язов и шефа на КГБ Крючков, с които той говори, после отпраща, ръкувайки се учтиво с всеки. Никой не го арестува, напротив - той се поскарва на гостите, както разказва днес присъствалият на място Генералов.

Защо се кара Горби?

 Докато Горбачов "ваканцува" на морето, в Москва танкове обграждат дома на руското правителство и парламента, където веднага пристига от вилата си край града президентът на републиката Елцин. Той и хората му са изложени на опасността да бъдат буквално изпепелени при изкомандвана атака срещу т.нар. Бял дом. Но смело стоят вътре. Пучистите обаче са изненадани от хилядите хора, появили се пред сградата, които бранят с телата си правителството и парламента. Те нямат какво да губят. Пред тях излиза и Елцин, който говори от танк. После от балкона се изказват всички тогавашни лидери на мнение - даже звезди от тв екрана и шоубизнеса. Всички са ЗА демокрацията и срещу пуча. Според очевидците не липсвал и купон - застлана била голяма маса за хапване и пиене, типично по руски, в Белия дом, на която бил и президентът на Русия.

 Макар да имат възможността да унищожат за 15 минути съпротивата и да наложат властта си със сила, превратаджиите дават заден ход. А Горбачов безславно се прибира в Москва по жилетка и спортно яке.

В следващите 4 месеца той ще изгуби всичко. Усетили се силни, президентите на Русия, Украйна и Беларус - ядрените републики с бойни глави на тяхна територия, се договарят за разпадането на СССР, което идва добре дошло и за останалите им колеги от Съюза. Всички те изведнъж се оказват самоволни господари на държавите си и бързат да обявят независимост. При преговорите Елцин се съгласява всички заеми на СССР да бъдат поети от Русия, което дава криле на другите републики - те започват с много активи, но абсолютно начисто пътя си като самостоятелни държави. Елцин не поисква от Украйна и Крим, който Хрушчов, без правно издържано решение на парламента, каквото се изисква по закон, е предал на Киев като сантиментален жест към републиката, която е управлявал, преди да Сталин да го направи първи секретар в Москва и да му отвори вратата към трона на империята. Пък и в рамките на СССР прехвърлянето всъщност няма особено значение - то е в рамките на една и съща държава - кой е предполагал, че един ден ще се стигне до разпад и делене на общото имущество.

 Останал изигран, Горбачов подава оставка на 25 декември 1991 г. СССР престава да съществува. Още във вечерта на неговата тв реч за сбогом, приета с голямо облекчение от ненавиждащия го негов собствен народ, над Кремъл съветското и заменено от руското знаме. А Елцин остава единствен повелител на най-голямото парче от империята, простряла се на по-голяма площ от всяка друга в историята.

Неговият тогавашен държавен секретар Генадий Бурболис днес заяви: "Пучът от 19 август 1991 г. беше политическият Чернобил на СССР".