- Спомена, че ти предстои премиера в театъра, а вече все по-често се говори за евентуален локдаун. Каква е атмосферата сред колегите ти в театъра? Знам, че не всички актьори са склонни да се ваксинират…

- Да, имам и неваксинирани колеги. Но, за щастие, колегите, с които работя и в Народния театър, и в театъра на Армията, са с ваксина. Готвим се за премиера на 4-ти и 5-ти ноември, дай Боже да не ни затворят. По никакъв начин не можем да направим така, че да не излезем на сцената. Самата отговорност към зрителите не ни го позволява. За мен е много по-важно да изляза на сцената и да донеса емоционална наслада на хората, отколкото моето здраве.

Имам пълно доверие на лекарите, които стоят зад ваксините, които са най-големите открития на човечеството, освен това си давам сметка, че това не са ваксини на по 2-3 месеца, а е на повече от 15 години, още ’96 година са започнали разработките за SARS вируси и опита за справяне с тях. Лошото е, че правителството нищо не прави, за да даде… не, за да засипе с информация обществото. Вместо това се действа с репликата: "Бийте си ваксина!" И дотук! Оттам нататък любителите на теориите на конспирацията започват да четат какви ли не неща, започват да вярват на абсурди. Това е неприятното в цялата ситуация.

- Дезинформацията винаги е лош съветник, когато трябва да се вземе обективно решение. А има и хора, които по здравословни причини няма как да се ваксинират, например алергичните…

- Така е, права си. Но в такива случаи спазваш другите правила – слагаш маската, правиш антигенните тестове, затваряш се вкъщи. Това също е част от отговорността към обществото. За дезинформацията си напълно права също, разбира се. Самият аз, въпреки че съм ваксиниран, търпя много лишения. Не си подавам носа навън, извън работните си ангажименти. Лишавам се от личното си време и пространство, за да мога да съм по някакъв начин полезен на това общество – в случая чрез изкуството си.

- Преди няколко месеца без време си отиде колежката ти Лорина Камбурова, за която знам, че продължава да ти е страшно мъчно…

- Много, да. Все още не мога да повярвам, че се е случило. Отказвам да го направя. Съвсем доскоро даваха повторение на "Скъпи наследници", където тя участваше. А наскоро, ровейки си в телефона за някакви снимки, попаднах на неща, които сме си писали с нея, на снимки, които ми е изпращала. Сякаш е около нас… Много е неприятно това, което се случи с Лорина.

В такива моменти си даваш сметка, че колкото и да си си мислел, че си близък с някого, се оказва, че всъщност много малко го познаваш. Никой не навлиза в личното пространство на никого, освен до там, докъдето му позволяват. Никой не е знаел, че Лорина е имала и други здравословни проблеми, от които е страдала.