- А кое ти беше най-трудно във „Фермата“ и може би ти е донесло и физическо неразположение?

- Като дейност – това всички го видяха – аз така и не можах да се науча да реша с трион. Не мога и не мога. За мен няма никакъв проблем нито да цепя дърва, нито да мъкна чували, колички, но триона беше единственото, с което не се справих. Слава Богу, сериозни контузии не съм имала. Но дали от стреса, който имахме, дори и на подсъзнателно ниво, имаше някакво объркване в моите хормони. Чувала съм, че това се е случвало и с много други участнички в шоуто. Надявам се вече всичко да е наред.

- А в живота? Има ли ситуация, трудност, изпитание, което да е било с характеристика на преломен момент за теб?

- Имала съм доста моменти в живота, които са преобръщали мирогледа ми. Един от тях, за който споменах и във „Фермата“, е смъртта на баща ми. Тогава не успях да го изживея. И може би сега, с времето, усещам повече тази липса. Чисто психологически тя действа на живота ми и до днес, вече доста години.

- Известно е, че си работела като стюардеса. Каква е причината да спреш с това?

- Аз съм много амбициозна жена. Тази професия е много магическа, много е хубаво, разполагаш с много свободно време, летиш в облаците буквално. Само че аз имах нуждата, след като завърших и магистратурата си, да се отдам на нещо много по-сериозно. Не напуснах авиацията, но работех на други позиции. Слязох на земята и започнах да работя в друг сектор – просто исках да се развивам в същия сектор. Била съм планиращ мениджър, а сега не работя в сектора на авиацията заради ковид пандемията.

Аз съм от хората, които обичат да излизат от зоната си на комфорт. И ако нямам хубава професия и свои собствени финанси, с които да разполагам, и да си позволявам начина на живот, от които имам нужда, няма да се чувствам добре. Когато се случи първата ковид криза в България, много от авиокомпаниите съкратиха голяма част от служителите си. В този момент реших, че трябва да се занимавам с нещо друго и в случая това е маркетинг във форекс и крипто индустрията.

- Като споменаваш за ковид кризата, не мога да не те попитам и как осмисляш всичко, което се случи и продължава да се случва от началото на пандемията до момента?

- Когато се случи това едни от най-близките ми приятели останаха без работа. Секторът на туризма, авиацията, ресторантьорството, със сигурност бяха сред най-засегнатите от пандемията. Щастлива съм, че бях обградена от хора, които можеха да се вдигнат чисто психологически. Самата аз бях доста обсебена в началото – при пазаруване измивах всеки един продукт със спирт; вкъщи не се влизаше, ако не си дезинфекцираш ръцете, обувките се оставяха отпред пред вратата. Но осъзнах, че ако ни е писано, всеки ще го изкара този вирус. Силно се надявам хората да го карат леко.

Не сега, но поради други причини ми се случваше да ходя до няколко спешни отделения и положението беше наистина ад. Възхищавам се на всички лекари, санитари, медицински сестри, които работят в болничните заведения. Имаше един момент, в който бях в Спешното на „Пирогов“, а там казваха, че на всеки 7 минути остават със свободно легло, защото някой умира. Доколко е достоверно не мога да кажа, не съм лекар, но определено трябва да имаме себедисциплина, да пазим себе си и околните. Вирусът вече не засяга само възрастните хора, засяга и много млади, спортисти.

- Ти самата срещна ли се с коронавируса?

- Изкарах го юли месец, но много леко – със загуба на вкус и обоняние, което продължи около един месец.

- Да се върнем накрая пак към „Фермата“, за да те попитам за кого ще стискаш палци да стигне до финал?

- Моите най-близки хора във „Фермата“ са Лора и Мартина. Имам, естествено, и други близки, но те са дълбоко в сърцето ми и се надявам една от тях да бъде на финал, а защо не и победител!