Премиерата на филма Елвис, извън конкурсната програма в Кан, беше гвоздеят на втората седмица от фестивала на Кроазет. "Роди се звезда" и това е Остин Бътлър, който съвършено влиза в образа на Краля. Младият актьор е безспорен кандидат за Оскар, но не му отстъпва и ветеранът Том Ханкс. Не можа да ги засенчи дори живото изпълнение на световната попсензация Монескин по време на партито за представянето на филма в един от плажните клубове на Кроазет, което събра по-голяма тълпа ловци на селфита, снимки и автографи, отколкото имаше и на червения килим във вечерта на премиерата.

Винаги, когато се прави био-филм за суперзвезда, това е голямо предизвикателство. И то не толкова заради визуалната прилика, която публиката дори подсъзнателно търси. Много повече проблемът е какво ново и вълнуващо може да се каже за някого, за когото изглежда, че вече се знае всичко. Най-критични в това отношение са двете крайни групи: страстните фенове и страстнити хейтъри на знаменитата личност. Освен хейтърите по принцип в една все по-силна cancel култура. Точно в гледната точка на митичния и загадъчен продуцент е и изненадата във фабулата на този филм за Елвис. Която още повече подчертава значимостта му като символ не просто на музиката, но и на отварянето и взаимното проникване на черната и бялата култура, на онова, което днес вече е ДНК-код на цивилизоваността на всеки от нас.

Филмът Елвис е още един удар на Кан и общата борба на феста и големите холивудски студиа срещу платформите. Том Ханкс, около чийто образ се върти филмът, прави роля за 3-ти Оскар като мениджъра Том Паркър, който създава най-продавания певец в историята като бранд.

И не е сигурно дали ролята му във филма е поддържаща. На ниво е и Остин Бътлър, приличащ на нов Брад Пит, в образа на самия Елвис. Той е органичен и перфектен, без следа от клишетата на имитаторите на безспорния Крал на музиката на 20-и век.

Баз Лурман обаче не е направил само история на звезда, обилно разтопена в красивата й музика. Филмът връща лентата към епохата от 50-те до 70-те г., когато Америка се бори за много свободи, претендирайки иначе за лидер на свободния свят.

И напомня колко много нашата култура днес дължи на Елвис, на неговата смелост и на любовта му. Любовта, която го убива, както подчертава Лурман.

Филм, който трябва да гледате!