Музиката обаче, съвсем не е единствения й талант. Тя има и други творчески дарби, най-голямата сред които е умението да рисува картини, които сякаш са докоснати от Бога. И не само докоснати - но и истински шедьоври, зад които стоят невероятни и съвсем реални истории.

Петя Атанасова, както е истинското име на звездата, е родена на 8 октомври 1963 г. в Хасково в семейството на гръцки емигранти. Завършва руска филология в Санкт Петербург, където работи с руски музиканти. След дипломирането си работи като учителка в Хасково, където създава и музикална група.

Кариерата й се развива в "Пайнер" в периода от 1998 до 2002 г., а през 2003-та тя се прехвърля в "Съни Мюзик". Впоследствие заминава за Кипър, а в родината си се завръща обратно през 2009-та, когато пуска още няколко парчета, вече като самопродуциращ се изпълнител.

В личен план Петра определено е един благословен човек - щастливо омъжена е за гръцкия бизнесмен Димитрис, с когото живеят вече повече от 15 години в Кипър. Има три деца и внучка. И не е спирала да сбъдва най-смелите си мечти!

- Петра, разбрах, че наскоро си сбъднала своя дългогодишна много голяма мечта. Разкажи ми малко повече за нея?

- Да, така е. Това беше мечта още от детството ми. Тъй като всички около мен рисуват, включително и моята баба, на която съм кръстена, но която не помня, тъй като тя си е отишла от този свят няколко месеца преди аз да се родя. Тя е рисувала уникално. Баща ми също е наследил от нея този талант.

Самата аз от дете съм се вдъхновявала именно от картините на татко. Той не се занимаваше професионално с рисуване, но имаше такива приятелски кръгове – актьорът Иван Чаушев, например, Бог да го прости. Събирахме се семейно и с него, и с други художници от Хасково, и от Варна. И така, свиквайки в тези среди, и аз от съвсем мъничка си мечтаех един ден да рисувам и да имам своя изложба.

Като дете ходех на уроци при най-големия художник в Южна България – Коста Форев. Моето гуру! Уникат! Думи нямам за него. Прекрасен човек. Само той вярваше в мен. Впоследствие се обърнах и към Иван Чаушев за помощ, за съвет, когато започнах да рисувам по-активно. Той първоначално ме погледна доста скептично. Погали ме по главата по бащински и каза: "Абе, моето момиче, ти има още много хляб да изядеш… Наивизъм".

Нямах представа конкретно какво има предвид под „наивизъм“, но изведнъж, като чух думите му, ми стана много тежко на душата. А картината, която тогава му показах, до ден днешен я пази дъщеря ми Радостина. Представлява едно село при залез слънце, с всички възможни цъфтежи, прихлупена българска къщурка с цветя отпред… усещане за България. Сантимент.

След този момент започнах много да работя върху различни стилове рисуване. Дълги години си мечтаех, но така и не се осмелявах. Във времето при мен и идваха и други художници, включително вече и в периода, в който бях певица в „Пайнер“. Гледаха картините ми, някои казваха: „много са добри“, други: "на прав път си". Поощряваха ме. И след толкова години, в които всъщност не съм спирала нито за миг да рисувам, започнах да се занимавам с различни техники, както и с модерната в цяла Европа флуид арт. Така наречените живи картини, които после нарекох „ангелски“, защото ми се случи нещо много странно, когато започнах да ги рисувам.

- Какво се случи? Вероятно е нещо много специално, за да ги наречеш точно по този начин...

- Така е. Има една техника на отлепяне – от една картина в друга, след което, при отлепването им се получава образ. Така бях слепила двете картини и бях в готовност да ги отворя и да видя някакви цветя, както трябваше да е по логика. Но се случи съвсем друго. Отлепих картините и буквално загубих ума и дума. Не можех да си поема въздух заради това, което видях. Първата мисъл, която ми дойде, беше за Архангел Михаил и Архангел Гавраил. И действително бяха те.

Архангел Гавраил подарих на семейни познати за техен важен повод, а Архангел Михаил запазих за себе си – той си е с крилата, с ореола, с пояса, с всичко. И да, до такава степен онемях пред тези детайли, че спонтанно ги нарекох "ангелски картини".