Имало едно време един обущар. Той бил вдовец и имал малък син. В навечерието на Коледа момчето казало на баща си:

- "Днес Спасителят идва да ни посети.

- О, хайде." Обущарят не му повярвал.

- Ще видите, че той ще дойде. Самият той ми го каза в един сън.

Момчето чака скъпия си гост, поглежда през прозореца, но там няма никого. Изведнъж вижда как две момчета бият някакво момче на двора, а то дори не се съпротивлява. Синът на обущаря изтичва на улицата, разгонва насилниците и внася пребитото момче в къщата. Двамата с баща му го нахранили, измили и сресали косата му, а после синът на обущаря казал:

- Татко, аз имам два ботуша, а пръстите на новия ми приятел изпадат от обувките му. Дай ми да му дам моите ботуши, навън е студено. И днес е празник!

- Добре, нека да е по твоя воля - съгласи се бащата.

Дадоха на момчето ботушите му и то се прибра у дома щастливо и лъчезарно.

Минало известно време, а синът на обущаря все още не се отделял от прозореца в очакване Спасителят да го посети. Покрай къщата минава просяк и пита:

- "Добри хора! Утре е Коледа, а аз от три дни не съм имал троха в устата си, моля ви, нахранете ме, заради Христос!

- Влез, дядо! - вика му момчето през прозореца. - Бог да те благослови! Двамата с баща му нахраниха и дадоха на стареца да пие и той си тръгна радостен.

А момчето все още чакаше Христос и започна да се тревожи. Настъпила нощта, уличните лампи светнали и задухал снежен вятър. Изведнъж синът на обущаря извиква:

- "О, татко! До един стълб стои една жена с малко дете. Виж колко им е студено! Синът на обущаря изтича навън и заведе жената и детето в колибата. Те ги нахраниха и им дадоха вода, а момчето каза:

- "Къде ще отидат в студа? Навън е снежна буря. Нека прекарат нощта в нашата къща, татко.

- Къде ще спим? - пита обущарят.

- Ти на дивана, аз на сандъка, а те на нашето легло.

- Добре, нека.

Накрая всички си легнаха. А момчето сънувало, че Спасителят най-после дошъл при него и казал:

- "Скъпо мое дете! Нека бъдеш щастлив до края на живота си.

- Господи, и аз те чаках през деня, - изненадало се момчето.

И Господ каза:

- И така, дойдох при теб три пъти през деня, скъпи мой. И три пъти ти ме приемаше. И не можах да се сетя за по-добър начин.
Момчето се събудило на сутринта и погледнало: ботушите, които вчера било подарило на бедното момче, били отново в ъгъла, а празничната торта била недокосната на масата. И в сърцето му се появила такава неизразима радост, каквато никога досега не било изпитвало.