Дни след рождения ден на Дан Колов, една съвременна лична история силно наподобява съдбата на легендата. Иван Енчев заминава за Северна Ирландия, за да работи, също като митичния борец в тежката индустрия, а покрай това, пак също като сина на малко селце в Балкана, тренира за форма, като на шега се явява на тамошното първенство, след което не спира да печели титли навред, ето как:

- През април 2021 г., когато бяхме в поредица локдауни заради коронавируса, а аз учех в НСА, реших да отида и да поработя в Северна Ирландия, където имам роднини. За да не е само тежката работа по правенето на бетонови тръби, потърсих клуб за борба наоколо, за да могжа да поддържам форма с тренировки. Свързах се, оказа се, че е на 15 км в Ървинстоун, казаха "заповядай". Отидох, направихме съвместна тренировка. Започнах да минавам всеки ден. Попитах дали, ако стана шампион за ERNE, ще ме освободят от такси, дадоха ми тази привилегия. След 2-3 месеца в клуба, излязох от негово име на Irish Open - първенството на двете Ирландии. Бяхме участници от 7-8 държави. Имах 5 мача - като на голямо първенство. Спечелих всичките, без да дам точка. Веднага ме подложиха на допинг тест, който се проточи и не можах да се кача на стълбичката, та се наложи роднина да вземе златния медал вместо мен. Потърсиха ме от други клубове, но аз продължих за моя, като си направих баланс на работа и спорт. През пролетта на 2022 г. се явих и на английското първенство в Нотингам. И отново победих всички, без да дам точка. А имаше двама много добри иранци. Единия го срещнах на полуфинал, а той е шампион и в моята категория 79 кг, и в горната, бил е национал на родината си, трети на азиатските игри, които са много силни. Пукнах му главата в схватката. На финала бях с другия иранец, надвих го с технически туш 10:0 още в първата част. Наградиха ме за най-добър борец на цялото английско първенство. След два месеца вече бяха на шампионата на Великобритания в Манчестър. Иранецът с пукнатата глава от английското първенство заради мен се беше качил в горната категория. Пак взех всички срещи с технически тушове. Имаше и отборно състезание на Великобритания по страни: Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, която представлявах, но в олимпийските категории, така че макар и по-лек, трябваше да се кача на 86 кг и пак спечелих, въпреки че другите момчета бяха доста по-тежки и по-нацепени от мен. Дадох само точка в първата среща. Тази година станах шампион и на откритото първенство на Финландия, където имаше представители на 20 държави, общо над 750 борци. Пак тази година на Айриш Оупън първо надвих кубинец и ирландец с технически тушове, на финала срещнах молдовец. Извикаха ме много бързо - десетина минути след полуфинала, не бях много подготвен за това, едва не изтървах срещата. Много бързо ми повече с 8 точки, върнах една, мобилизирах се и отново взех победа с технически туш 18:8.

- На 12 февруари съм на откритото първенство на Швеция, дано да спечеля и него.

- Обимслял съм да се пусна и в България, но трябва много хубава подготовка и едва ли ще успея още за 5 януари, когато е държавното първенство. Прибрал съм се за празниците, трябва да видя близките си, а не да се забия пак в залата. Ще гледам със сигурност конкуренцията в Стара Загора.

- Да, един ден планирам. Сега съм далече с лични мотиви и планове. Но смятам да се върна, може и в рамките на година. Преди това, лятото смятам да се пробвам в ММА. Аз отдавна съм готов, но засега в Ирландия никой не се престрашава да излезе срещу мен. Моят треньор води в клуба и заниманията по ММА, има шампиони. Аз им помагам в борческата част, те - за страйкинга. Мисля, че през юни ще дебютирам във Виртус - северноирландската верига.