В тази книга Шон Ейкор убедително оборва масовото схващане, че успехът носи щастие, и доказва обратното – позитивната нагласа води до успех. Като се позовава на мащабни проучвания на водещи психолози и личния си опит в работата си с компании от над 40 държави, авторът обяснява защо хората с положително отношение са по-здрави, по-продуктивни и вземат по-добри решения под напрежение. Именно в това се състои предимството на щастието – когато избираме оптимистично отношение и търсим хубавата страна във всяка ситуация, ние постигаме повече, и то по-лесно. За улеснение авторът синтезира седем принципа за справяне с трудностите, трансформиране на лошите навици в добри, максимално оползотворяване на възможностите и разгръщане на пълния потенциал. Предлагаме ви откъс от главата „Кратък курс по невропластичност“. „Аз съм си нещастен по природа.“ „Не можеш да научиш старо куче на нови номера.“ „Някои хора просто са родени цинични и никога няма да се променят.“ „Жените не ги бива по математика.“ „Аз просто не съм забавен човек.“ „Тя е роден спортист.“ Това са само някои от убежденията, битуващи в нашата култура. Досега масово се смяташе, че мозъчният ни потенциал е биологически фиксиран и щом достигне зрелост, няма смисъл да се опитваме да го променяме. Но ако мозъкът не е способен на трайна позитивна промяна, то книга като Предимството на щастието щеше да бъде просто една жестока шега – приятно потупване по рамото за онези от нас, които вече са щастливи и успели, но безполезна за останалите. За какво ще ни послужи откритието, че щастието е катализатор на успеха, ако на практика не можем да бъдем щастливи? Коварното убеждение, че ние сме просто сбор от нашите гени, че идваме на този свят с фиксиран набор от способности и че не можем да променим мозъчния си капацитет, е един от най-пагубните митове в съвременната култура. Вината за това е отчасти на научното общество, защото десетилетия наред учените отказваха да видят потенциала за промяна, който им се блещеше право в лицето.