Митоманията е един от белезите на нашето време. Тя, разбира се, е основана на лъжа и е логично следствие от изкуственото създаване на легенди и кенсъл културата – културата на отричане, в която живеем.

Защото най-лесно преборването и отписването на един мит става по пътя на създаването на друг мит – все едно дали в историята, която както в предишна част от поредицата подчертахме са „куп лъжи, в които сме се разбрали, че се правим, че вярваме”. Дали в музиката, в киното, в политиката, в бизнеса, в туризма, където и да било.

Психолозите спорят дали тя е болест. Или е просто отклонение. Повечето от тях си стискат ръцете, че може да се определи като „гранично разстройство”.

То си има и красиви и художествени определения. Като например Синдром на Мюнхаузен – за които от вас не са чели – онзи приказен барон, който си измисля всякакви фантасмагорични лични истории и, когато затъне в блатото, се изтегля сам за косата (във време, когато се носят огромни перуки). Който любителите на руската литуратура могат да наричат и Синдром на Остап – за нечелите – знаменития герой на Илф и Петров от Одеса, който никога не пада по гръб, защото – също така никога, не казва истината.

Любопитното откритие на учените, което досега не беше ясно, е, че митоманията може да бъде вродена или, ако препдочитате, наложена и да продължи цял живот, като се развива подобно заболяване, ако при бременността и в първата година от живота майката на едно дете е депресирана или е тормозена.

Този Синдром на отсъстващата майка в периода, в който натрупваме 2/3 от цялата информация в живота си и сме подложени на най-огромния стрес в земния си път, буквално побърква нас като обърква ценностната ни система и ни превръща в лъжци за цял живот, които при това вярват в лъжите си. На тази база се развиват всякакви зависимости: алкохолни, наркотични, хазартни плюс към смарт-устройствата, която от своя страна засилва останалите.