Заради ролите си в „Племе“, актьорите от Театъра на армията до съвършенство усвояват жестомимичния език. Премиерата е на 31 януари.  „Бидeйĸи eзиĸoвo cpeдcтвo зa paзгoвopнa ĸoмyниĸaция, тази специфична  комбинация от мимика и движения на ръцете, в представлението не просто ce пoдчинявa нa cвoя гpaмaтиĸa и пpaвилa, а подсилва още повече ефекта на темите, поставени на сцена“, коментират от Армията.  Изпълнена с невъобразим хумор, обиждаща любов и силни човешки взаимоотношения, „Племе“ разказва историята на нашия живот – такъв какъвто е. Какво каза? Чуваш ли ме? Слушаш ли ме? За какво си говорите? Това са въпроси, които всеки един от нас непрекъснато задава. Ставаме жертви на невниманието на заобикалящите ни хора, но най-лошото е, че и ние се превръщаме в тях, допълват от трупата. 

В пиесата се разказва за Били (Симеон Дамянов), единственият глух член на семейството, който през целия си живот е бил уж човекът, с когото всеки е трябвало да се съобразява, но накрая се е получило точно обратното. Отгледан в блестящо изградената система на своите родители (Стефка Янорова и Георги Кадурин), брат и сестра (Ясен Атанасов и Ели Колева), Били е останал невидим. Онова, което обединява едно племе, е общият език, традициите, наследството... Но какво се случва, ако в тази общност има един различен от всички останали и през цялото време не е чувал за какво става въпрос? Най-болезненото е, че самите му родители и най-вече баща му не приемат факта, че този човек е глух и просто има нуждата да бъде част от нещо, от тях. Големият обрат в сюжета на пиесата идва, когато Били се запознава със Силвия – оглушаващо момиче (Луизабел Николова), която му показва, че е значим. От този момент главният проблем е как „племето“ ще се справи с истината, че той вече не им принадлежи, а и най-вероятно никога не е принадлежал.

Историята, разказана от Нина Рейн, разкрива болките на днешните млади, които са неразбрани от семействата си. Войната между различните поколения винаги е била и винаги ще бъде в центъра на формирането на човека като личност, допълват от трупата. Режисьор е Зафир Раджаб. Сценографията и костюмите са на  Елис Вели, музиката – на Ян Руменин. Жестов език – Борис Бъндев и Stray Sheep, драматург – Анита Ангелова, плакат и програма – Рада Миладинова. Преводът е на Сава Драгунчев.

„Племе“ разказва за любовта и нейното отсъствие, за инвалидността и нейните проявления, за семейството, за горещото желание на човек да обича и да бъде обичан, за стремежа да чува, да разбира и да бъде разбран. Това е история за вкоренената необходимост да принадлежим към определено място, общност или дом, за нуждата от създаване на смисъл за себе си и за нашите близки. „Племе“ е пиеса, преплитаща брилянтно жанровете, тя обръща внимание на фундаментални теми и е лишена от всякакви спекулативни човешки взаимоотношения, евтини литературни трикове и пошлост. Тази пиеса докосва, разсмива, плаши, огорчава, отблъсква, задълбочава размисъла, разтърсва и пречиства – пиеса, от която боли“, казва Зафир Раджаб.