На Сирни заговезни Ви предлагаме малко противоречива статия. Ще попитате какво общо имат серийните убийци с прошката? Животът е такъв, какъвто е и нека всеки сам да опита да разгадае мистериите му.

Колкото и странно да изглежда, няма възраст за злото. Човек може да се превърне в злодей по всяко време и да влезе в историята със смразяващи престъпления. Историята на баба Анжука го доказва и е факт, че никой не би могъл да си помисли, че тази жена е профилиран сериен убиец. Повечето нейни съселяни си я спомнят като усмихната и изключително дружелюбна жена, която се стреми да помага на всеки. Известна е със своите интересни и красиви отвари, които помагат за лечение на най-различни болежки.

Баба Анжука е на близо 100 години и едва в края на живота ѝ става ясно, че има много тъмна страна. Бабата познава толкова добре всички билки, че с лекота може да отнеме живота на човек и точно като един от най-добрите наемни убийци в древен Рим – Локуста, баба Анжука изпълнява най-различни поръчки. Твърди се, че е помогнала на дузина жени да уморят своите съпрузи и окото не ѝ е мигнало.

Истиснкото ѝ име е Ана ди Постонжа, но мнозина ще запомнят името „Вещицата от Банат“ или „Вещицата от Владимировац“, но за местността е просто баба Анжука – това е нарицателното за сигурна смърт. За съжаление няма много информация, а тъй като тя самата оперира през XIX век, историята не може да разкаже много, тъй като румънският архив не е толкова плодотворен, а хората, които я помнят, лека полека се поглъщат от времето. Това носи легендарния статус на старицата, макар и същият да не е чак толкова розов, колкото си мислим.

Тя е загадката със стабилно семейство, роднини и близки, обградена е от хора, които я обичат, но това не дава отговор на въпроса: как една старица става сериен убиец? Статистиката твърди, че е един от най-профилираните убийци, но за съжаление, криминолозите могат само да допускат мащабите на нейните престъпления. Още в началото на нейния живот ще бъдат открити някои интересни факти, които дават сигнали, че има изкривявания, способни да доведат младата Анжука до нейната финална форма.

Тя е родена в Румъния през далечната 1838 г. (тя самата твърди, че е родена през 1836 г.) в богата ферма и практически нищо не ѝ липсва. На 11-годишна възраст се мести със семейството си във Владимировац, което днес е част от Сърбия. Там се образова и продължава да води един много спокоен и дори охолен живот. Нещата се променят, когато става на около 20 години и се влюбва в млад австрийски военен офицер. Връзката е доста силна, но Анжука не знае, че същият е болен от сифилис. След консумиране на връзката, въпросният ще побърза да изчезне от живота ѝ. Малко по-късно ще има нов опит за връзка, този път с по-възрастен мъж, който има цели 11 деца.

Двамата си пасват като характер, но съпругът живее около 20 години, докато 10 от 11-те деца умират в серия трагедии, превръщащи се в един от най-дългите кошмари за Анжука. В някои истории се твърди, че точно тя е причината за заличаването на целия род, но други индикират промените много по-късно. Това е онзи момент, когато започва да променя историята си и да се превръща в баба Анжука.

Тя отваря малка лаборатория в своя дом и започва да прави най-различни отвари, които лекуват и различни болки във времето. Анжука е изключително умна и във времето, в което живее, знае около 5 езика. Нейната лаборатория може да се смята за основа на химията в Сърбия, а що се отнася до билките, нейните смески могат да решат редица здравословни проблеми и това идва с определени суми. Баба Анжука става богата за много кратък период от време.

Първата жертва ще дойде, когато войник се опитва да намери лекарство, с което да избегне военната служба. Баба Анжука продава една особена смест, която е достатъчна да го разболее и да пропусне повиквателната, но го прави толкова добре, че освен повиквателната, същият човек пропуска и остатъка от живота си.

Баба Анжука се профилира в търговията с любовни отвари, които не отговарят особено на името си. Истината е, че старицата предлага премахване на онези съпрузи, които не спират да малтретират своите жени. И се оказва, че това е един особен пазар и има достатъчно дами, които искат обратно свободата си. Баба Анжука предлага модерно решение на развода, тъй като живее във време, в което религията не е особена сила.

Историята разказва, че баба Анжука винаги пита своите клиентки колко сериозен е проблемът, а след като разбере, че с няколко отговора става въпрос за насилник, бързо подава пакетче с необходимата отрова и след това дава упътвания за действие. Баба Анжука най-често продава арсен с други отровни билки, които унищожават човешкото тяло, гарантира, че до една седмица ще има още една вдовица. Статистиката показва, че нейните жертви са между 50 и 150.

Тъй като има твърде много съпруги, които искат да се отърват от хомота в семейството. Точно това ще събуди подозрения и когато се свържат всички линии, баба Анжука се превръща в основен заподозрян. Една жена на име Стана Момиров признава, че поне 3 пъти е купувала отвари от бабата. Първият път я използва срещу нейния съпруг, след това купува отрова за новия съпруг и накрая за своя свекър. Точно тези убийства създават възможно най-много противоречия в архивите на полицията. Започва разследване, което ясно показва, че единствената промяна в ежедневието на г-жа Момиров е посещението на баба Анжука.

Годината е 1929 и Анжука е вече на близо 90 години. До последно се опитва да отрече абсолютно всичко и твърди, че нито една нейна клиентка не е искала нещо подобно. Въпреки опитите да намали подозрението, Анжука се озовава с доживотна присъда за своите престъпления. Мнозина не са особено очаровани, все пак е ясно, че старицата няма да живее много и няма да получат възмездие за всички убийства. След 8 години ще се окажат прави, никой не вижда смисъл да държи старицата зад решетки, оказва се, че няма смисъл да я държат, така или иначе е на преклонна възраст и нейните дни са преброени. Върната е обратно у дома, където живее спокойно.

И до днес е трудно да се твърди дали е точно профилираният сериен убиец, който хората познават, след нея има още много жестоки примери. От една страна е помагала на жени в беда, но от друга е убивала, което не се разглежда като положително. За своите клиентки е била спасителка, но за всички останали ще остане злодей.

В днешния неделен ден на Прошки (Сирни заговезни) е добре да се замислим - бихме ли могли да простим на тези, които са правили зло? Заслужават ли злодеите да бъдат опростени? Могат ли злодеите да тръгнат и по добрия път? Господ обича ли и тези, които правят зло? Злото, което се случва по света зло ли е наистина или е просто част от нашия път към израстване и осъзнаване?

Източник: Chronicle.bg