Вчера започнахме нашия разказ за Ривиерата - три мечтани страни, прострени по крайбрежието на Средиземно море, която се оказва по-достъпна от бг курортите Велинград и Банско за майските празници. И финансово, и транспортно. Представихме ви Ница, Монако, селата и градчетата между тях и Вентимиля и Себорга в Италия. Днес откриваме западната част на мечтаната от милиони хора по света дестинация, където спането в празничните дни излиза по-евтино, отколкото по нашите курорти.

И така от Ница, до която се стига с пряк двучасов полет от София, тръгвайки на Запад първият интересен град е Кань Сюр Мер, което НЕ е Кан. Освен заради прекрасната къща - музей на Реноар, разположена сред не по-малко вълшебна градина, той е интересен и със старата си част - От дьо Кань, където на самия връх е старият замък на фамилията Грималди, където тя реално е живеела, преди да бъде изгонена с френската революция и да се засели окончателно в управляваното от нея Монако. Дворецът е свъсен и строг, грозноват, нищо общо със замъка в княжеството, но кварталът около него е есенцията на Прованс и Ривиерата, на Лазурния бряг, с най-типичната възможна архитектура и срамежливи, но прекрасни изгледи към морето и по-специално към Залива на ангелите, както го наричат местните.

За да попаднете в съвсем провансалска обстановка обаче, с кола под наем или с градския транспорт бързо стигате до световноизвестния Сан Пол дьо Ванс. Пейзажът по нещо напомня тоскански с градчето на "темето" на предпланински хълм. Но прекрачили в него, френският дух няма как да ви завладее. При самото влизане вляво ви се пада прочутият хотел Златен гълъб, където са отсядали най-великите художници на 20-и век, докато са гостували на установилия се тук свой приятел - иначе герой на Октомврийската революция и годините на Ленин в Русия - Шагал. Понеже още не продавали картините си, днес струващи милиони, за такива пари, а били бедни, разплащали се в хотела и неговата кръчма със свои произведения. Затова днес ресторантът посреа с пластика на Пикасо в малката си градина, а вътре буквално е накачулен с платна на който си помислите знаменит художник.

От дясно пък площадчето е посветено на любимата игра на местното население - с метални топки, които неуморно, по цели жарки следобеди целят с други. По-нататък, почти крадешком през каменна порта влизате в причудливия и много красив Сан Пол и се възхищавате на малките му улички, кокетните къщи с ресторантчета, магазинчета и малки барове. И с невероятни тераси към околната долина и градчето на отсрещния хълм.

Обратният ви път спокойно може да мине през мола на открито в края на Кань сюр мер, където са представени със свои магазини повечето култови марки, а останалите ги има събрани във филиалите на тамошния Галери Лафайет и подразделението му Прентон. Все пак Франция е страна на модата, нали.

Следващият интересен град по крайбрежието е Антиб, който определихме като френски Несебър. Ограден откъм морето със зида на крепост, издигнала се над неголемия му пясъчен плаж на прочутото и супер живописно яхтено пристанище, той е забележителен с местния музей на Пикасо. Но също просто с разходките му малките улички и площадчета, чудния средиземноморски пазар с дюкяните на местните майстори на сламени шапки и чанти наоколо, с типичните малки барове и непоносимата лекота на битието, което това място всячески внушава, докато се мотаете по еспадрили - обувката, типична за Ривиерата, наоколо.

Надолу покрай морето ще минете досами любимия хотел на суперзвездите Носът на райската скала, където те се крият по време на идващия от средата на май до 25-и фестивал в близкия Кан. Носът на Антиб е знаменит с още едно яхтено пристанище, а оттам крайморският път продължава покрай вилата на Фицджералд - днес хотел Красиви мечти с уникалния бар и терасат, гледаща целия Залив на Жуан. От съседното село Жуан Ле Пен и до следващото, наречено на залива, се простира един от най-хубавите пясъчни плажове на цялата Ривиера. Прекрасно поддържан, намиращ се до крайбрежната, ухаеща неудържимо на жасмин денем и нещо - трябва да се усети.

Следващите хубави плажове са на съседния Кан. Покрай единия върви прочутата улица Кроазет, ще рече Крайбрежна, с хотелите на повече от век и Двореца на фестивалите, от който по традиция ще предаваме по време на кинофорума, откриващ се в средата на май. Кроазет обаче не е само за разходки, на нея има и плажно кино, и прекрасни заведения на пясъка, но също бутици на най-големите марки. По-скромните са на успоредната улица Антиб навътре в сърцето на Кан.

Новоремонтираният централен площад от красивото яхтено пристанище до стария град, наричан Суке, е много провансалски, а зад него са някои от доста добрите заведения - включително култово за риба и морски дарове, за което винаги има опашка, понеже се сервира само прясно уловена стока. Само видовете стриди са десетки и варират в няколко размера според вкуса на клиентите, като за ордьовър към тях се сервират мънички охлюви, чиято сърцевина се вади посредством специални прибори. Целият ритуал е голяма забава.

По стръмните улички и стълби, човек се изкачва за седем - осем минути до часовниковата кула на върха на хълма на стария град, от която се открива най-красивата панорама на цялата Ривиера. На слизане живописния пейзаж и малките заведения карат туриста да не иска да си тръгва.

Някои продължават към втория и още по-дълъг пясъчен плаж зад хълма, по който се стига и до летището за хеликоптери и частни самолети на Кан. Апропо, най-интересният траспорт от Ница до Кан и Монако е именно вертолетът, който можете да вземете от летището, след като кацнете с директния полет на Wizz air от София във вторник, четвъртък или събота. Освен пряк, полетът е добър и заради разполагането си в удобните ранни следобедни часове, което предполага да се наспите и да се наслаждавате на деня, без да го изпускате. Алтернативният и непряк австрийски път напоследък не е предпочитан и по още една причина - доста честите стачки в местната авиокомпания и цялата група Луфтханза. Често се случва и отмяна на обратните полети на австрийците, особено през уикендите, което определено носи допълнително неудобство и излишни нерви.

Ривиерата, разбира се, не свършва с Кан. ЖП линията ще ви отведе до Сен Рафаел, откъдето през Сен Максим стигате до любимото на богатите и известните Сен Тропе, където все още живее символът на Франция Брижит Бардо, а Жандармерията е запазена в същия вид и е в самия център, както я помните от смешните филми за Полицая от Сен Тропе. Хубавото на курорта е, че не е голям и прочутото му пристанище с огромните яхти и култовите заведения е на две крачки. Някои наричат Сен Тропе "френски Созопол" заради артистичността, която е имал през 60-те и 70-те, но също като в песента на Георги Мишев за нашето морско градче, и това "стана курорт и предлага хотелски комфорт", така че романтиката отстъпва на съвременните стандарти.