„3 за щастие” нарече Тони Димитрова своя препълнен трети концерт в първа зала на НДК,137-и с разградската симфониета и първи с оркестъра благоевградската камерна опера. Шоу с 3 биса, които можеха да бъдат поне още 3, ако не беше паднала завесата. И с дъщеря й – нейната сила, седнала скромно в края на 3-тия ред с приятеля си.

СНИМКИ ТУК!

Тони всъщност е Ани, както й казват близките – според първата, а не втората част от нейното име Антоанета. Та става съвсем като във филма: „Бъди щастлива, Ани”! И тя е щастлива. Със сигурност е щастлива и като Тони.

Преди да се запознаем преди четвърт век в сладкарницата на хотел България в Бургас, общите ни приятели от нейния град имаха 3 версии за нея. „О, тя е българската Бони Тейлър”. „А, помня я още като машинописка в общината”. „Е, почна като кръчмарска певица, знаем я ние нея”. Тя ще се сети чий е всеки от тези коментари.

Днес всички биха се изказали за Тони по начина, по който в Бургас се говори само за едно друго момиче, за един човек изобщо – за Петя Дубарова. Всички я познават, всички я чувстват близка, всички я обичат.

Тя е бургаската и българската Тони Димитрова. Никой друг...

Та уреждиха ни среща за интервю наши общи познати, а аз не очаквах нищо особено. Вълната на Ах, морето беше попреминала, пък аз не си падам по тоя тип музика.

Само че от момента, в който се заприказвахме, още преди да съм започнал с въпросите, харесах човека Тони. И усетих, че това е приятелство от пръв поглед.

Да, има такова „животно”. Нещо като любовта от пръв поглед, но трае много повече от 3 години, понеже е въпрос на енергия, а не на химия, чиито съединения явно по-лесно се разпадат.

Даже съм запомнил и често цитирам лафовете й от оная среща.

След като харесах Тони, харесах и нейната музика – точно издаваше 2-рия си албум. Даже най-хубавата песен в него: За КОЙ ли път, сякаш беше кръстена на първото ни списание КОЙ, което стартираше пак тогава.

Беше толкова хубав жест – Тони помогна с тази песен на Борис Годжунов. Подари му я. Велик човек с летящ старт, когото една самолетна катастрофа, без да го убива физически, наранява за цял живот. За него това беше последна глътка въздух в изкуството.

Колко хубаво, че Тони я изпя и на концерта за щастие в първа зала на НДК! Защото вярва, че доброто създава повече добро и така всъщност се движи този свят. Със стопляне на сърца...

Такава е Тони. Помня как една сутрин се събудих от сигнала за получен есемес. Не очаквах да бъде от Тони Д, както е записана в указателя ми, която пишеше от Австралия.

Явно беше изчислила, намирайки се на другия край на света, на едно мечтано за мен място, че като го получа, ще се събудя с усмивка.

Беше важно в един от трудните моменти в живота ми, че получих тази приятна изненада. Малък светъл лъч и знак, че най-доброто предстои.

Не зная дали е била наясно, че моментът ми е труден или просто го е усетила. Като приятел, с когото човек се вижда много рядко, но чувства близо до себе си. Нали ви разправях вече за приятелството от пръв поглед. Ето това е един от неговите специални ефекти.

Щастието е момент, както показват международните изследвания на психолозите. Ето това й е най-доброто на Тони. Подарява моменти на щастие. Няма как да не го е усетил и всеки в публиката на концерта в първа зала на НДК в събота вечер.

Каква промяна забелязах на него? Заради последното си увлечение – по театъра, Тони е станала и истинска актриса. Не по-лоша артистично от Алла Пугачова. Но много по-добра по душа....

Помня също как в края на 2001 г, докато правех интервю с Лили Иванова, върху въпросите и отговорите в което тя изгради в десетилетията след това своите излияния пред медиите, я попитах за своя информация какво ще каже за българската поппевица с най-големи тиражи.

Тя ме контрира: коя е пък тя, явно разбрала, че нямам предвид нея самата?

Обясних, че е Тони. „Примата” отвърна нещо в смисъл, че трябвало да видим колко време ще изкара.

Тони вече мина 27 години на голямата сцена, да е жива и здрава! Както пее самата: "не от лудост, не за слава, просто пътят продължава".

Дай Боже да пее още 27 години (тогава по съвпадение ще бъде на възрастта на Лили Иванова).

Близо 3 десетилетия е на върха, защото прави песни – химни, каквито не всеки в тази сфера притежава.

Пee всяка от сърце и с благодарност към хората, които несъмнено чувстват това. И разбират, че думите в тях са нейните мисли и чувства. Не става дума за цветенца и насекоми.

Не страда, а се радва на сцената – съвсем според рецептата на великата певица Райна Кабаиванска, която твърди, че изкуството е радост и лекота, не е мъка.

Тони е щастлива да прави онова, което обича, при това както го иска и както го разбира.

Според световните изследвания на щастието, то е любов. И благодарност.

Не е в количеството на парите – науката го доказва с изследвания на щастието, които прави от 85 години.

Бъди щастлива, Ани! Бъди щастлива, Тони!

Борис Ангелов