Мина премиерата на новия филм на режисьора Павел Г. Веснаков Windless (Безветрие), с участието на рапъра Fyre, на фестивала в Карлови Вари и вече започнаха ревютата и оценките за филма.

Павел Г. Веснаков

Ето и цялото ревю написано от Cineuropa:

Три години след своя екзистенциално чувствителен дебют, Уроци по немски, представящ човек, който се колебае да емигрира, за да избяга от сложния си живот, Павел Г. Веснаков се завърна с още по-мрачния и съзерцателен Windless, в който един вид разгръща се огледален характер – човек, който е емигрирал и сега се завръща, за да разчисти разпръснатите останки от бъркотията, оставена след себе си. Но той също го прави, за да сглоби фрагментираната си памет и неволно да навакса ключови подробности, които е пропуснал, дори и само чрез историите на други хора. Това, което свързва и двамата главни герои, е не толкова тяхната прагова ситуация, колкото продължаващото им колебание, за което изглежда няма твърдо решение. Именно върху това състояние на ума, а не върху изхода от него, Windless се фокусира, превръщайки се в медитативно преживяване. Филмът току-що отпразнува своята премиера в конкурса Proxima на 58-ия Международен филмов фестивал в Карлови Вари, надграждайки „мизерабилизма“ на миналогодишния носител на Кристален глобус, Уроците на Блага (отново в обезлюдената българска провинция), с артистичен импулс и кинематографична поезия пред лицето на всеобщото отчаяние.

Windless започва с мрачна начална последователност, включваща самотни фигури под облачно сиво небе, които се срещат в тишина, но очевидно се познават от дълго време. Татуираният отгоре до долу Калоян (Огнян "FYRE" Павлов) се завръща за кратко от Испания, за да се отърве от семейния си апартамент, който скоро ще бъде разрушен с булдозери заедно с много други жилища и гробището в този изоставен бивш миньорски град, за да направи път за казино, спа комплекс и голф игрище. Докато се разпорежда с вещите на наскоро починалия си баща и майка му ръководи процеса чрез видео от Испания, той също така посещава съседи и стари познати и помага на приятел от детството да почисти други скоро съборени апартаменти със скорошно изгонени възрастни хора вътре. Изхвърлянето на останките от някога оживения град омаловажава безразличието на Калоян, както и унищожителната гледка на кости, ексхумирани от гробището в найлонови чували. Неочаквано, дори и за самия Калоян, той започва да цени парчетата от минали животи, които придружават всяка изхвърлена вещ, докато слуша героични истории за своя отчужден баща.

Смелата, донякъде стряскаща кинематография, изградена от рязко изрязани близки планове в безвъздушен квадратен формат, както и кадрите, акцентиращи върху детайлите, а не върху цялата картина, са постигнати от редовния сътрудник на Веснаков операторът Орлин Руевски. Този подход може да изглежда претенциозен на пръв поглед, но постепенно идва на мястото си. Такава стеснена и фрагментирана гледна точка принадлежи на герой, който трудно може да схване и да произведе някакъв смисъл за своя разпръснат живот – между тук и там, между тогава и сега. Внезапно попаднал в капан в сградата, където е прекарал своето привидно безрадостно детство от завладяващи истории от съседи, неговото клаустрофобично преживяване е фино, но майсторски предадено от това смело кинематографично решение. В резултат на това вербално споделените парчета от обща колективна памет, метафорично обобщени и визуално въплътени от появата на откъс от домашно видео към края на филма, се борят с амнезията на една нация, заета с физическото си оцеляване тук и сега, докато изоставя своите корени и спомените за своите предци. Подобна предпоставка утвърждава Веснаков като, може би, най-задълбоченият мислител сред съвременните български кинематографисти и творци, и човек, който не се колебае да експериментира с филмовата форма в търсенето на най-добрите изразни средства, които да придружават героите и идеите му.

Windless е продуциран от българския Red Carpet и е копродуциран от италианската dispàrte. Световните продажби се управляват от Alpha Violet.