Трябва да признаем, че 90-те години не са най-успешният период за Iron Maiden.

След като гигантите на британския хеви метъл се разделят с вокалиста си Брус Дикинсън през 1993 г., те създават албума The X Factor със заместника му Блейз Бейли – но получават хладна реакция от фенове и музикални критици. В края на 1997-а се завръщат в студиото, за да запишат следващ албум, който трябва да ги върне по пътя на успехите, но нещата отново не се получават. Virtual XI е сред най-безличните албуми в дискографията на бандата и си остава сред най-зле приетите им издания. А опитът да го съчетаят с футболната си страст и с нова компютърна игра на Maiden тематика в значителна степен се проваля.

Как въобще идва идеята промоцията на албума да бъде осъществена чрез демонстрационни футболни мачове из Европа? Всичко започва с любовта към футбола на лидера и основател на Iron Maiden Стив Харис. Басистът е фен на английския Уест Хем и даже в ранните си години играе в школата на клуба, преди да се съсредоточи върху музиката и да стане една от най-легендарните фигури в метъла.

„Отидох да гледам Уест Хем срещу Нюкасъл, когато бях на 9, а приятелят ми беше на 10. Скочихме на автобуса и отидохме на мача, победиха ни с 4:3 и това беше. Вече бях запален!“, разказва Харис за първото си футболно преживяване. По-късно заради него мнозина слушатели на групата стават фенове и на Уест Хем, а на грандиозните концерти на Maiden често ще забележите артикули с цветовете на клуба в публиката.

Но всичко това можеше да не се случи, защото Харис можеше да предпочете кариерата на професионален футболист. Когато е на 14 е викнат на проби при „чуковете“, но интересът му към рок музиката надделява.

„Не можех да повярвам, когато разбрах, че Уест Хем се интересува от мен. Беше страхотно, но на 14 просто си на грешната възраст. Всичко, което исках, беше да започна да пия по няколко бири и да се срещам с различни момичета – а това не се съчетава добре с футбола“, спомня си басистът. „Във футбола искат от теб да си лягаш рано и други подобни неща. В някакъв смисъл бях разочарован, защото си помислих, че щом не мога да се посветя на клуба, когото наистина обичам, тогава какво въобще бих могъл да правя?“

„Iron Maiden обаче беше нещо, на което бях способен да се посветя. Не знам защо – може би защото ми позволяваше да продължа да пия бири и да се виждам с момичета“, дава си сметка той. Но не си представяйте, че футболът е престанал да бъде важна част от живота му.

Все още Харис играе в аматьорски отбор на име Maidonians – естествено, силно свързан с марката Iron Maiden. Емблемата на Уест Хем пък продължава да краси неговата бас китара. Знаейки тези факти, е лесно да си обясним защо през 1998 г. вече споменатият албум Virtual XI бива обвързан със Световното първенство във Франция през същата година.

„Мислехме си, че нашите фенове са същите като нас и общо взето имат същите интереси. Затова си казахме, че 98-а е година на световно първенство и трябва да свържем по някакъв начин новия албум с футбола“, обяснява Харис. „Вече работехме и по компютърна игра (Ed Hunter), така че си казахме, че и този елемент трябва да присъства“.

Трудно е да се каже какво общо имат тези неща с музиката на Maiden, но все пак бандата тръгва на турне из Европа, което не е музикално, а футболно. Организират се поредица от мачове с участието на журналисти, хора от музикалния бранш и даже някои професионални футболисти като бившите английски национали Тери Бъчър и Нийл Уеб. Провеждат се двубои в Париж, Стокхолм, Мадрид и Милано, даже е изработена купа като трофей за победителя във всеки мач. „Това са моите любими неща, да изляза да промотирам албум и да поиграя футбол“, радва се Стив Харис тогава.

Даже един от арт материалите за Virtual XI изобразява Iron Maiden сред куп прочути футболисти в онази епоха като Пол Гаскойн, Патрик Виейра, Марк Овермарс и Иън Райт.

Но те са твърде заети, за да бъдат ангажирани за музикална промоция и в мачовете се включват единствено бивши играчи. Всъщност тимът на Iron Maiden претърпява само една загуба в турнето и тя идва пред няколко хиляди души на огромния „Ещадио да Луж“ в Лисабон. Цялата идея обаче си остава леко объркваща и леко разочароваща, досущ като самия албум Virtual XI.

Най-хубавото за Iron Maiden е, че целият този футболно-музикален експеримент бива забравен, когато две години по-късно Брус Дикинсън се завръща като фронтмен и бандата влиза в нова златна ера. А докато покорява сцените по цял свят, Стив Харис все още намира време за футболни мачове и преди две години даже поигра и на българска земя.

Когато пристигна за концерта на Maiden в разпродадената „Арена Армеец“ през лятото на 2022 г., басистът посети стадион „Георги Аспарухов“ и събра отбор с хора от екипа на Maiden за демонстрационен мач срещу състав, сформиран от генералния спонсор на Левски.

Харис даже имаше в своя тим легендата на Левски Елин Топузаков, а срещата завърши 5:5. Връзката на Iron Maiden с Левски съществува от години и може да намерите снимка на основателя на великата група с фланелка „Левски е вечен“. Брус Дикинсън пък е почетен член на националния клуб на привържениците на “сините”.

Басистът Стив Харис играе мач преди концерта на Iron Maiden в София през 2022-а

Източник: Chronicle.bg