Когато човек кръсти обекта си Ritz на името на легендарния хотелиер, тръгнал като прост служител на лондонския Savoy по пътя си до световния връх в занаята, поражда големи очаквания у клиентите. Новото софийско кафене на жълтите павета, на мястото на старата Варшава - онази непостижимата от гениалния филм на Рангел Вълчанов, Богомил Райнов и приказните в него Невена Коканова, Стефан Данаилов и Георги Калоянчев Инспекторът и нощта, е избрало точно това название.

Интериорът е в стил, който бихме свързали с името, макар да личат известни плеоназми.

Витрината със сладкиши обаче е твърде постна, особено за старт. Опитахме и останахме доволни от мача-чийзкейка - като стара виенска торта кезе (същото като чийзкейк по име и съдържание, но в леко по-необрана форма), но с цвят зелен. Добре, ала единствените други неща, които можехме да изберем бяха тирамису в малка фабрична чашка и макарони с лек ретро фасон, по-близък до онова, което преди 3-4 десетилетия у нас наричахме "целувки".

Празнота. Неподходяща за началото на нещо претенциозно с такова ми ти название.

Понеже бяхме в заведението към 5, а и е Ritz все пак, очаквахме да има и чай. Five o'clock и т.н. Но не би...

Не са се сетили да предлагат и другата, вече задължителна добавка към чая в пет в лондонския Ritz и всички останали места от тази класа, а също в парижкия, мадридския и другите - чаша шампанско. Или поне просеко. Не се и виждат бутилки с мехурчета на щастието, освен затворени в недотам хармониращ на останалия интериор хладилник, който може гостът и да не забележи. Не са примерно до сладкишите във витрините, върху шкафовете, даже не и в шампаниерата, която си стои празна и безсмислена между масите.

И още нещо, което само би помогнало: заведението не работеше в последната, а за него - първа, неделя. Домакините казаха - ами то не е имало още официално откриване, което не се разбра каква точно връзка има, освен че явно "нЕма 'ора".

А толкова би му отивал класен брънч в безметежните часове на почивния ден.

Забележки малки, но съществени.

Борис Ангелов