Човекът, когото самият Хабиб Нурмагомедов поздрави лично за олимпийската му титла, а пред нас сам заяви, че не е фен на смесените бойни изкуства, а на всяко от тях поотделно - Магомед Рамазанов в интервю за нас отказа да разкаже за мъките, които му струваше да представя България в Париж. "Мъже сме, не бива да се оплакваме, а да побеждаваме проблемите" заяви той. В стила, който преди него и отново в наше интервю С. Новиков определи като "интересно пътуване" до върха, което би повторил.

Затова ние разказваме олимпийската история на Магомед Рамазанов.

Години наред подценяван в родната си Русия и сам признаващ, че все нещо му е пречело да освободи силата и енергията си и се е представял с променлив успех, кавказецът получава оферта от България да се състезава за нашата страна в категория, в която ни липсват силни състезатели, а е една от двете най-конкурентни в съвременната свободна борба.

Той приема, но получава тежко условие от президента на руската федерация в този спорт М. Мамиашвили - или плаща своеобразна трансферна сума, или две години няма право да се състезава. За повечето спортисти такова наказание е равносилно на "пенсия", тъй като поддържането на форма е огромно предизвикателство при липсата на участия в турнири от всякакъв вид и характер.

По мъжки, Магомед взема рисковано и много тежко решение. Влиза в дългове, които още изплаща, за да може да си осигури 4 спаринг партньори и да не губи форма в двете години, в които има забрана да се състезава, докато получи права да се бори за България. Гаранция няма никаква, даже документите за българско гражданство не стават толкова лесно, колкото се очаква. С подкрепата на брат си, който още тогава се бори за нашата страна и на домакините във Велико Търново преодолява затрудненията.

Когато преди броени месеци го пускат на силния турнир в Загреб, на финала губи с 0:5, което е много голяма разлика в борбата на това ниво, но успява да обърне срещата и да спечели с 9:5. Тогава 19 минути отбеляза, че имаме кандидат за медал на олимпиадата. Ако, разбира се, успее да вземе квота. Нещо, което той успя също да направи. И все в последния момент.

Също, както в последния момент, успя да пребори на самите игри в Париж суперфаворита Аарън Брукс, отстранил действащия олимпийски шампион Дейвид Тейлър, на полуфиналите - отново в последните секунди. И да стигне до финал с другия суперфаворит - Язданичарати от Иран, който - в отсъствието на Тейлър, се чувстваше още преди Париж неоспорим първенец. Особено при отказа на руснаците - в това число на техния супер як Найфонов, да участват в олимпийските игри.

Е, и иранецът - също олимпийски шампион, но от Рио, беше победен с невероятните за финал от такъв ранг 7:0 от нашия Магомед.

Както самият той каза пред 19 минути веднага след полуфинала и в навечерието на последния си мач на Марсово поле, откъдето Наполеоновите войски са тръгвали да завладяват Европа - побеждавам с вяра. Сякаш по Вапцаров.

Рамазанов е добър човек, както прави впечатление на всеки, който е говорил с него. Сам казва, че никому нищо лошо не прави, защото е вярващ. И е благодарен човек.

Изненадващо за борец, той говори доста, при това по един доста смислен и дълбок начин.

И, както ни обясни в Париж: "Аз вървя напред. Всички се стъписват пред фаворитите, а аз напротив - настъпвам".

Риск печели!

Борис Ангелов

Спецпратеник на 19', Париж