Преди 2 години френското Министерство на външните работи се зае да покаже символите на Франция. И за един от тях – като еманация в своя бранш, определи Кафе дьо Флор в сърцето на Париж.

144 години то се разполага в същото двуетажно недотам широко помещение на прочутия булевард Сен Жермен – най-лъскавият от левия бряг на Сена. Който пък е символ на артистизма. Самото кафене е кръстено на богинята от скулптурата отсреща – на Флора – богинята на цветята и растенията. Езическо и нехристиянско, също като откриването на олмпиадата в Париж.

Преди да стане символ на лукса в наши дни, в началото на историята си, то е място, където се събират бунтарите, с които се слави неговия Шести район – художници, писатели, поети, студенти от близката Сорбона. Затова там се стичат всички „звезди” на онази епоха – от Пикасо до Сартр.

Днес Кафенето на парижките кафенета продължава вече 140-годишната конкуренция със съседа си Le Deux Magots, но вече и с намиращите се на отсрещния тротоар тренди Армани и Ралф’с на Ралф Лорен.

Каква е разликата? Чаят е 8-9 евро сребърната каничка, сервирана задължително с кърпичка, за да не се пари човек на дръжката й – доста по-евтин, отколкото в дизайнерските заведения. Сладкишите са 12-13 евро и са по класическите рецепти от 19-и век – също доста по-изгодни, отколкото при брандовете отсреща, а също от заведенията на Луи Вюитон в близост, или на Диор например.

Тук келнерите продължават да носят дълги до земята бели престилки, препасани през техните безупречно изгладени черни панталони.

Също като при нас, носят сметката, когато им свършва смяната, обаче – за разлика от родните си колеги, го правят с усмивка и извинение. Както и с уточнението:”Вие, разбира се, се отпуснете и не бързайте да си тръгвате”.

И можете да си купите всяка чаша, чиния, прибор, който ви хареса – има си специална витрина, в която да разгледате цялата посуда и да набележите, ако искате да отнесете нещо за спомен у дома си.

Борис Ангелов,

Париж