Уаики не е Уайкики, но е сбъдната мечта на всеки почитател на виното. Пияният остров е границата между фиордния залив на най-големия новозеландски град Оукланд и Тихия океан, малко преди меридиана, който дели датите. А посещението ни там е един от наистина незабравимите турове от типа веднъж в живота.

ВИЖ СНИМКИ ТУК!

От самия център на Оукланд се взема ферибот. Пристанището е и начало на главната улица, но за прекрасния град на края на света ще ви разкажем отделно.

Също отделно са класирани на опашки обитателите на острова на винарните и редовите му посетители – странна дискриминация в страна, която се води една от най-толерантните на света. Дотолкова, че всеки надпис е и на маорски, освен на английски, нищо че никой не го говори, освен останалите представители на коренното население. А те са далеч по-малочислени в Оукланд от китайците например.

Корабчето взема за 40 минути разстоянието между града и пияния остров. Приключението започва от порта, където предварително резервиралите посещенията си туристи и местни винопийци вземат бус или автобус, който обикаля винарните.

Още първата спирка е една от най-добрите от тях. Ние обаче избрахме втората, под която са прокарани „тунелите на Джеймз Бонд”. Приключенското подземие по нищо не личи – съвсем по шпионски, в спокойствието на винарските салони, обслужвани от стажуващ млад французин, последвал „накрай света” любимата си и започнал работа точно тук.

През стъклените стени се открива прекрасната гледка, още по-красива от несравнимо зелената морава, към фиорда и околните хълмове, която може да накара човек да остане цял ден да съзерцава панорамата сред абсолютна тишина и редуващ чашите вино. По „оклад” са предвидени по една розе, бяло и червено.

Същата е поредността в Стонридж – в сърцето на острова, която е смятана за най-добрата му винарна, с национална и международна известност.Пасторалният пейзаж е наистина неповторим, а малки дървени седалки, „плъзнати по хълма, наред с всякакви видове столове и кресла са пръснати в градината на имението, за да осигурят максимално наслаждение.

Освен чудно вино, винарната, която е и втората най-стара на острова, има и добра кухня, което прави преживяването изключително приятно.

Последната от избраните от нас винарни, на връхната точка на Уаики, посреща с „мехурчета на щастието” – пенливо вино. Тукашните искрящи са световноизвестни и се продават отлично дори в собствената си страна, където оригиналното брандирано френско шампанско – от Мое до Клико, е на супер изгодна цена, непозната другаде (чаша и в най-лъскавите ресторанти и хотелски барове струва колкото просеко, а на летището котировката на етикета е невъзможно ниска)...

Ако човек не отлети с виното, до лозята в имението има и малки самолети и хеликоптери, с които може съвсем буквално да го стори, отпрашвайки накъдето му видят очите, съзерцавайки отвисоко цялата естествена красота на пейзажа.

Както навсякъде на острова на винарните, интериорът е великолепно решен в рустикален стил, който хем е минималистичен, хем създава уют, хем естествено прелива в екстериора на отлично поддържаната градина с може би най-добрата гледка на острова.

За разкош и сомелиерката, която ни обгрижва е не просто французойка, а симпатична млада дама от Париж, родена във винарска провинция, както с удоволствие ни разказва, докато сипва.

Времето лети с неподозирана скорост, съсем според популярната фраза за „непоносимата лекота на битието”, така че цял работен ден изтича неусетно и много приятно, с чувство на доволство, но без да боли глава.

Борис Ангелов

Оукланд - София