Г-жо Мур, изглежда, че след няколко по-спокойни години сте по-заета от всякога с актьорството в наши дни. Страстта Ви към занаята възобнови ли се наскоро?

Мисля, че това е точно. Имаше период от време, когато актьорството не беше мястото, в което наистина инжектирах енергията и фокуса си и дори когато се чудех дали може би тази част от живота ми не е приключила – не е приключила, но където може би сякаш съм направила това, което трябваше да направя. Но не бях сигурна, а ако не бях сигурна, тогава трябваше да насоча енергията си към това, за да видя наистина дали това е, което искам да правя. Мисля, че дълго време се фокусирах само върху децата си и семейния си живот. И сега го чувствам като прекрасно време на моята собствена автономия. Децата ми пораснаха. Наистина мога да проуча това и наистина съм заредена с енергия от това как се развиват нещата.

От кои изследвания в киното се вълнувате най-много в момента?

Искам да кажа, че мисля, че всички роли в кариерата ми са ми предоставили възможности за собственото ми лично израстване по различни начини. Роли, които наистина Ви изтласкват от зоната Ви на комфорт, това наистина Ви помага да растете и след това Ви носи по-голям капацитет за любов в себе си и любов към другите, което наистина се чувстваше като възможност наистина да служите повече на другите. Със скорошния ми филм Веществото(The Substance), например, който изследва борбата на жената с възрастта и красотата, това със сигурност ме изтласка от зоната ми на комфорт. Наистина изследвах дълбините на уязвимостта и мисля, че беше невъзможно да не си тръгна със задълбочаване в собственото си съзнание и важността да оценя всичко, което съм.

Наскоро казахте, че работата по този филм е била много освобождаваща, но мога да си представя, че е било и трудно, сурово или дори непосилно на моменти?

Беше освобождаващо да навлезем в дълбините на отчаянието на тази жена, да изследваме идеята, че не оценяваме нещо, докато не си отиде и ако решим, имаме възможността да променим това в настоящия момент. Чувствах, че е много свързано в много отношения. Частта, която винаги наистина ме е поразявала, беше... да, има обстоятелство, има културни аспекти на стандартите за красота, към които жените се придържат. Но всъщност почувствах, че има и много човешки аспект. Обстоятелствата в кариерната среда на Елизабет, насилието, което изпитваме към себе си, начинът, по който можем да говорим негативно в мислите си и в начина си на самодържане, и колко мощно беше посланието за необходимостта да бъдем в приемане и любов към себе си такива, каквито сме. Имах чувството, че това е много човешко.

Този процес на преоткриване на себе си и човешкия аспект на приемането е нещо, което също засегнахте в мемоарите си.

Имам предвид външния натиск, който съществува по някакъв начин за жените... Има част, в която не изглежда, че можете да спечелите. Ако остарявате, Ви съдят. Ако се опитвате да се поддържате, за да изглеждате възможно най-добре, тогава пак Ви съдят. Но най-важното е, че не става въпрос за това, което Ви правят, а за това, което причиняваме на себе си, което според мен е толкова силно. И във Веществото това, което е толкова интересно, е, че вътрешното насилие в диалога ни със самите нас е екстернализирано чрез начина, по който нашият режисьор, Корали Фаргит, създаде историята. Това Ви позволява да направите крачка назад и наистина да погледнете какво причиняваме на себе си. И когато погледнем какво причиняваме на себе си, това е изключително овластяващо, защото всъщност можем да направим нещо по въпроса.

Как това пътуване на себеприемане влияе върху способността Ви да погледнете назад към собствената си работа като актриса? Можете ли да гледате старите си филми и да се чувствате спокойна със себе си и колко далеч сте стигнали?

Мога да намеря сладостта. Оценявам много повече пътуването, на което съм била. Имам чувството, че когато си по-млад, просто се стремиш да видиш накъде можеш да стигнеш. И сега се чувствам много по-заземена. Имам много повече лекота и благодат да бъда точно там, където съм. Но в същото време, разбира се, е трудно да се гледаш! Имах достатъчно дълга кариера и чувствам, че сега мога да се върна назад и да видя себе си в минали филми и да продължавам да се критикувам. Мисля, че Редник Джейн(GI Jane) наистина издържа и се чувствам доста горда от този филм. Вероятно е един от малкото, в които всъщност мога да гледам себе си.

Това е пример за филм, който беше някак недооценен за времето си, нали?

Наистина не му беше отдадено пълното дължимо. В много отношения Редник Джейн беше може би малко по-напред от времето си и беше наистина предизвикателство. Зададе някои големи въпроси, което го направи интересен за мен. Писах за това и в мемоарите си; че по определен начин поглеждам назад и чувствам, че има схващане, че филмът Стриптийз(Striptease) предава жените. Имаше схващането, че Редник Джейн пък предава мъжете. Не че това беше вярно, но това беше възприятието. Така че и двата филма наистина подтикнаха хората да погледнат отвъд предубедените идеи и преценки за тези конкретни герои и тяхната роля в живота - единият герой беше стриптизьорка като средство за постигане на целта да оцелее и да осигури прехраната на дъщеря си... А другият герой предизвика професия и роля, които като цяло бяха само за мъже.

Беше ли разочароващ начинът, по който тези филми бяха възприемани и говорени по онова време?

Мисля, че имаше аспекти или моменти, които може би са малко разочароващи. Но трябва да приемете това, което е - и точно това беше по това време. Но се опитвам да гледам на нещата повече от гледна точка, че всичко се случва за нас, а не на нас. И така каквито и предизвикателства да са се случвали по това време, може би те са се случвали само за да може този момент да се случи. Така че не мога да погледна назад по някакъв начин и да го държа като загуба. Виждам го само като печалба.

Това е невероятно здравословна перспектива. Винаги ли сте се опитвали да мислите по този начин?

Винаги съм била привърженик на наполовината пълна чаша. Истината е, че най-големите ни трудности ни водят до място на по-дълбоко състрадание и смирение. Просто чувствам, че като човешки същества не сме дошли на тази планета, за да бъдем наказвани. Така че, ако можем да се отдръпнем от този обектив на живота, който се случва за нас, дори когато нещата са трудни, и да си кажем, какво се опитва да ми даде всичко това? Тогава няма да пропуснем възможността, която ни се предоставя.

Снимка: Greg Swales

Източник: The Talks