В памет на отишлия си без време Митьо Пищова ще ви разкажа как неочаквано и за самия него той стана известен, понеже бях пряк свидетел.

Броени дни преди старта на първия Биг Брадър преди 19 години през март, 2 или 3 дни, с Венета Райкова като бъдеща Инквизиция в първото по рода си риалити шоу за знаменитости трябваше бързо да решим задача, поставена от продуцентите. Вече не помня дали ни я постави Нико Тупарев или първия главен редактор и глас на предаването Ники Николов, който в момента снима Ергенът в Шри Ланка, наследил собствения си наследник в Брадъра - Радо Тушев.

Въпросът повишена трудност беше кой да влезе в шоуто, вместо отказал се в последния момент участник? Ще се учудите, но беше голям зор да се съберат известни личности за първото издание на ВИП Брадър. Почти всички отказваха. Повечето искаха да видят какво ще стане и някои от онези, на които първо беше предложено, като Азис, влязоха във второто издание. Други направо си ги беше страх. Само най-смелите влязоха и спечелиха от това.

Сред най-големите "уинъри" беше именно "първата резерва". За нула време Венета Райкова се сети, че може да убеди да бъде вкаран в Къщата на тв предаването Митьо Пищова. Обеща да бъде забавен и атрактивен, поради не особено голямата убеденост на екипа, че ще се получат нещата.

Така търновецът стана част от шоуто и цяла България за броени дни го имаше за стар познат, макар тепърва да го откриваше. С всичките му лафове за "жакузита-макузита", с увеличаващия се всеки следващ път, когато разказва историите си брой на миналите през нго манекенки, заради които - вместо "Пищова", суперзвездата на онази епоха Галя от Каризма му викаше полу на майтап, полу сериозно "Питона", и останалите му лакърдии.

Истинският му образ беше 1 към 1 с екранния. Той напълно покриваше клишето "да бъде себе си", с което останалите само се сугестират, докато лицемерничат пред камерите.

Защо?

Защото беше добър човек, прозрачен и неприкрит дори в хитруванията си, неочакван и за себе си автор на смешни лафове. Изобщо - вечно импровизиращ комедиен актьор в собствения си реален живот.

Оказва се добре, че не сполучи в политиката. Така е трябвало да стане. Защото щеше да стане сериозен и да загуби доброто чувство на нацията.

Борис Ангелов