Фотографско проучване разкри десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим, се казва в проучване, публикувано в том 15-ти на списание "Антикот".

„Надписите бяха открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период“, обясниха изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики.

В проекта са използвани мултиспектрални и RTI изображения, за да се разкрият избледнелите маркировки.

„Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим през османския период“, пишат авторите, като се фокусират по-специално върху проследяването на „българското поклонничество в Йерусалим през 500-те години на османското владичество“.

Изследването документира надписи в три основни обекта: манастира „Свети Теодор“, манастира „Предтеча“ (Йоан Продромос) и манастира „Свети Хараламбос“.

В манастира „Свети Теодор“ един от надписите гласи: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“ - идентифициращ град Котел, България. Авторите отбелязват значението на Котел: Икономическият просперитет на селището довел до появата на много заможни жители.“ “От XVII в. Котел се превърнал в център на текстилната промишленост.

Друг текст гласи: „Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван(?). Хаджи Филип. От (Га)браво. 1794“. Габрово е описано като „един от важните центрове на Българското Възраждане“.

В друг надпис се казва: „Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“. Авторите предлагат връзка: „Смятаме, че този поклонник може да се идентифицира с Хаджи Вълчо - известна фигура в българската история от XVIII в.“

Проучването идентифицира и търговски символи, като авторите обясняват, че „такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са извършвали търговска дейност в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)“.

В манастира „Предтеча“ надписите включват: „Хаджи Георги. 1842 г. от Каменица. От (манастира) „Свети Георги“ в Белащица. Хаджи Константин монах.“ Друг гласи: „Хаджи Михаил свещеник от Истанбул“. Изследователите обясняват, че „през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи“.

В манастира „Свети Хараламбос“ подробен надпис от 1874 г. изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които са „хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария“. В друг надпис от 1881 г. е записано „Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован“ - селище, „считано за един от центровете на българския национализъм в Македония“.

Изследването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в църквата на Божи гроб. Един забележителен надпис от 1854 г. гласи: „Нетко от Копривщица“. Авторите отбелязват, че „Копривщица се е радвала на специален статут: жителите ѝ са били освободени от данъци и на мюсюлманите е било забранено да живеят там“.

В надпис от 1780 г. в Аврамовата света обител са изброени седем поклонници от Свищов, сред които „хаджи Стоян, син на хаджи Петко, хаджи Иван и хаджи Манчу (синове) на хаджи Ангел от Свищов“.

„Масовите поклоннически пътувания на жителите на града до Светите земи продължават и през първата половина на ХХ в., по времето на британския мандат в Палестина“, отбелязват авторите.

Пълният текст на изследването е публикуван в том 116 на „Атикот“ и дава рядък поглед върху многовековното духовно пътуване на българските християни до Йерусалим.

Източник: БГНЕС