Ела Хатан, известна под псевдонима La Jaguarina, е сред най-забележителните жени фехтовачи на 19-ти век, чието име оставя дълбока следа в историята на бойните изкуства. Родена през 1860 година в Зейнсвил, Охайо, тя започва своята кариера като актриса, но бързо се утвърдява като легендарна фигура, благодарение на изключителните си умения с разнообразни оръжия.

Под името La Jaguarina, Хатан изгражда впечатляваща репутация на непобедима майсторка в изкуството на фехтовката, демонстрирайки майсторство със сабя, меч и редица рицарски оръжия, както в пеша, така и на кон. През периода между 1884 и 1900 година, тя участва в множество дуели, побеждавайки над 60 мъже, включително военни ветерани и майстори на оръжието, от които 27 са били признати "мастъри по оръжие".

През 1897 година, Хатан е обявена за единствената жена в света, успяла да спечели шампионски титли в дуели с мъже, използвайки всякакви рицарски оръжия. Тази постижима титла й носи прозвищата "Кралица на меча" и "Шампионката амазонка на света", утвърдявайки я като икона на женската сила в мъжкия свят на фехтовката.

Тренировките на Хатан под ръководството на полковник Томас Монстери, уважаван фехтовач и инструктор, играят ключова роля в развитието на нейните умения. Той я запознава с различни техники на фехтовка с фойл, рапира, сабя и копие, а също така усъвършенства нейните способности за бой на кон, правейки я още по-визионерска личност в света на дуелите.

Въпреки физическите белези, носени от стотиците дуели — белези по лицето и тялото, Хатан успява да запази своята грация и интелект. След като се пенсионира поради недостатъчно опоненти, тя основава училище за млади жени, където предава знанията си по фехтовка. В допълнение към своите усилия в обучението, тя се връща и към актьорската си кариера, участвайки в различни театрални постановки.

Ела Хатан остава вдъхновение и символ на женската сила и способности в една ера, когато тези качества рядко получават признание и уважение. Нейната история е напомняне за преодоляването на бариерите и за силата на индивидуалността, която продължава да вдъхновява поколенията напред.

Мирослав Иванов