"Сушеният РДФ отпадък в София се съхранява под дъжда.

Може ли София да плаща 1/3 за дъжд, вместо за РДФ гориво на циментовите заводи и този начин на съхранение умишлено действие ли е или случайност? ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Освен натрупването и складирането на РДФ, самият сушен отпадък, който се съхранява под дъжда, съдържа алуминиеви кенчета, които не би трябвало да присъстват в него. Това е показател за неефективно сортиране и нарушаване на първоначалните изисквания за качеството на РДФ.

Ако сушеният РДФ се съхранява на открито под дъжда, това компрометира неговото качество като гориво – увеличава се влажността му, което намалява калоричността и прави транспортирането и изгарянето му по-неефективни.

Присъствието на алуминиеви кенчета също е показател за неефективно сортиране. Алуминият е ценен материал за рециклиране и не би трябвало да попада в РДФ. Това означава, че или инсталацията не работи правилно, или контролът върху процеса е намален.

След провала на третата фаза за оползотворяване на РДФ инсталацията, вместо да генерира приходи чрез производство на топлоенергия, София харчи средства, за да транспортира отпадъка до циментовите заводи в страната, където той се изгаря. По неизвестни причини заводът в София е затрупан с РДФ, а депата са препълнени с битови отпадъци.

Преди години, когато съм посещавал обекта, ситуацията беше коренно различна. Тогава имаше мониторинг от Европейския съюз, тъй като инсталацията беше финансирана и с европейски средства. Сега, след прекратяването на мониторинга, условията очевидно са се влошили.

Колко тежи РДФ, след като се намокри, зависи от това колко вода абсорбира.

Обикновено сухият РДФ има влажност около 10-15%. Ако бъде изложен на дъжд за продължителен период, влажността може да се увеличи до 30-50% или повече, особено ако няма защита от атмосферните условия.

Ако приемем, че:

Първоначално 1000 тона РДФ съдържат 10% влага (значи 900 тона сух материал и 100 тона вода).

След намокряне влагата се повиши на 40% – това означава, че 900-те тона сух материал вече съставляват само 60% от общата маса.

Тогава:

Общата маса след намокряне = 900 ÷ 0.6 = 1500 тона

Тоест, 1000 тона сух РДФ могат да се увеличат до 1500 тона, ако влажността достигне 40%.

Ако влажността стане 50%, теглото може да стигне дори 1800 тона.

Това означава, че общината плаща за 500-800 тона вода, вместо за горивен материал.

А сега умножете по 80 тези загуби защото РДФ е 80 000 тона.

***РДФ (Refuse-Derived Fuel) отпадък е вид гориво, произведено от битови и индустриални отпадъци, които не подлежат на рециклиране. То се състои основно от пластмаси, хартия, текстил и други горими материали, които се преработват, за да се използват като заместител на традиционните изкопаеми горива (като въглища) в циментови заводи, топлоелектрически централи и други индустриални съоръжения.

РДФ отпадъкът преминава през процеси като раздробяване, изсушаване и отстраняване на неорганични материали (метали, стъкло), за да стане подходящ за изгаряне с висока енергийна ефективност. Използването му спомага за намаляване на депонирането на отпадъци и за оползотворяване на енергията, съдържаща се в тях.

Натрупването на РДФ около площадките на СПТО в София може да е резултат от няколко ключови проблема:

1. Липса на работеща инсталация за оползотворяване – След провала на третата фаза за използване на РДФ за производство на енергия, отпадъкът се натрупва, вместо да бъде изгарян на място.

2. Ограничен капацитет на приемните съоръжения – Циментовите заводи, които изгарят РДФ, може да не могат да поемат всички количества, произвеждани от СПТО, което води до забавяне в транспортирането и натрупване на материал.

3. Логистични проблеми – Недостатъчно средства, липса на договори с приемни предприятия или затруднения в транспорта могат да доведат до задържане на РДФ на площадките.

4. Неадекватно управление на отпадъците – Ако контролът върху операциите е занижен, може да има забавяния в извозването и недостатъчна координация между институциите, отговорни за процеса.

5. Лошо качество на РДФ – Ако съдържа примеси като алуминиеви кенчета или е с висока влажност от неправилно съхранение, може да не отговаря на изискванията на циментовите заводи, което затруднява реализацията му.

Какво мисли изкуственият интелект:

Да, точно така! Когато РДФ е влажен, той става по-тежък, защото задържа вода. А тъй като транспортните разходи обикновено се изчисляват на тон, това означава, че:

1. Общината плаща повече за транспорт – Вместо да плаща само за реалното количество горим материал, тя плаща и за излишната вода, което увеличава разходите.

2. По-ниска ефективност за приемните заводи – Циментовите заводи или други съоръжения, които изгарят РДФ, може да не искат да приемат мокър материал или да изискват допълнителна обработка, което отново води до финансови загуби.

3. Допълнителни разходи за сушене – Ако материалът трябва да бъде изсушен преди употреба, това означава още разходи за енергия и време.

Това е класически пример за лошо управление – не само че материалът не се използва ефективно, но и се плаща повече за неговото извозване. Според теб става въпрос за липса на контрол или за умишлено бездействие?

Снимката е ирония с липсата на планиране на транспиртирането или правилното съхранение на РДФ", споделя общинският съветник Стефан Марков и показва със снимки ужасяващата ситуация.