Тайните на Севера в Кайнарджа

Кайнарджа е име, което повечето от нас си спомнят от учебниците по история и то е доста свързано с Великден. Защото след първата от поредицата руско-турски войни, през 1774 г. Екатерина Велика договаря със султана закрила от Руската империя за българските християни и свещеничеството. Тя пък отваря пътя в следващия век за Възраждането, църковната независимост и в крайна сметка – за Освобождението на нашите земи – възкръсването на държавата ни. Затова и точно него избрахме в днешния ден сред българските дестинации за българските туристи. Можете да го посетите и в останалите пролетни празници, ако не успеете до днес.

В чест на знаменателния Кючук-кайнарджански договор, през 1892 г. на мястото на подписването край село Кайнарджа в крайния Север на България, малко познатата на повечето българи Силистренска област, е изградена най-голямата чешма у нас.

Нейната вода тече в 42 корита, прострели се на дължина от 68 метра, като съвременният й вид носи отпечатъка на Гурко Йосифов.

Наоколо е изграден малък парк с площ от 32 дка – колкото японската в София, в патиото на хотел Маринела. Той е 1 от само 14 в света сертифицирани Места на мира. Това са локации, където са сключвани договори, донесли исторически примирия. Паркът е носител на Културата на мира, заедно с останалите подобни по всички краища на планетата. По програма EDEN на Европейската комисия най-дългата ни чешма и нейната зона е дооблагородена с проект, класиран на първо място за България - „Седемте“ състояния на водата: дух, здраве, вяра, история, красота, традиция и обичаи”. Общината се включи с темата „Кючукакнарджанска историческа чешма“ – символ на мира.

Освен парка, има и зала с изложба за развитието на живота и културата на Добруджа и Кайнарджа през вековете. Има и материали, отразяващи двете защитени територии – Хърсовската река и Сухата река в община Кайнарджа, която е по пътя на прелетните птици на Виа Понтика. Сега е идеално време те да бъдат наблюдавани как идват по нашите земи.

По Сухата река се намира една изключително интересна за снимане, инстаграмване, но и за посещение на пактика непозната забележителност. Това е скалния манастир с удивителното име Тарапаната. Името е абсурдно, защото означава точно обратното на онова, което се е практикувало на това място за 11-те века на неговото съществуване – отшелничество. За разлика от Ивановските по-надолу по Дунава – в района на Русе, този скален манастир няма не само международна, но и национална популярност, така че няма и туристическа „тарапана”. се намира на около 300 м от църквата гробница, северозападно от град Добрич.

Разположен по поречието на Сухата река, той така е „надупчил” живописните варовикови скали, че се е получило нещо като човешко лице или маска, „отпечатана” на камънака. Има очи и уста.

Могат да се видят параклис с издълбана в стената ниша, килия, както и гробна камера. Състои се от два етажа.

Смята се, че мястото е било използвано от 10-и век – времето на великите монарси Симеон и неговия син и най-дълго управлявал България владетел – светия цар Петър, при които България е най-голяма териториално и с право е наричана от западните историци оттогава досега Първа българска Империя. 10-и век е и времето на свети Иван Рилски и модата на отшелничеството. Всичко това може да бъде потвърдено от намерените надписи на кирилица и кръстове с разклонени краища.

Борис Ангелов